Брус Боуен: Просто се опитвах да бъда търпелив и да следвам пътя, който избрах. Понякога има моменти, в които искате да постигнете нещо или някъде, което не е необходимо за момента. Може да пришпорвате процеса и да забравите някой неща, които трябва да правите в последователност. Така че търпението беше най-главното нещо.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Брус Боуен: Баскетбола не беше моята първа любов, а бейзбола. Така че не си представях, че Брус Боуен ще стреля тройка, представях си как пробива и стреля от средно разстояние.
- Пораствайки, какво бихте направили за да играете баскетбол, дори ако е само да подскачате наоколо?
Брус Боуен: С момчетата играехме най-различни спортове. В пети клас играех футбол, баскетбол, бейзбол, въобще всичко което можеше. Когато имаше баскетболен сезон, ние бяхме отвън и играехме.
- Имал ли сте любим играч като дете, и кой беше той?
Брус Боуен: Мисля че всички гледаха Dr. J, докато растяха. Той не беше толкова голям, като другите но конкурираше и най-добрите. За мен да го виждам да прави нещята, който можеше, ме вдъхновяваха и си мислех, че въпреки, че бях кльощав ми даваше надежда, че можех да съм като него и да играя по същия начин по който той играеше срещу по-големите играчи.
- Какъв беше любимият ви спомен от детския баскетбол?
Брус Боуен: Просто да гледам Майкъл Джордън как излиза на полето и да прави всички онези неща със своя атлетизъм, като традиционните играчи по това време не бяха свикнали с опазването му. Да го гледам какво правеше, вероятно беше най-голямото вдъхновение.
- Най-полезния съвет който съм получил....
Брус Боуен: Бяха много, така че всичко което правех е да давам по 110% от себе си във всичко, кото правех. Никога не знаеш какво може да се случи. Винаги играех здраво, защото не исках някой да ми сложи етикет като човека, който не работеше усилено.
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Брус Боуен: Следвайте сърцето си. То бие различно, за различните хора. Каквото работи за мен, може би не работи за теб. Трябва да намерите своя собствен път.
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Брус Боуен: Получих първата си баскетболна топка много рано, може би бях някъде на 2 години, но мисля че играх доста с нея. Бях атлетично дете, винаги играех някакъв спорт. Щях да играя цял ден, и мойте приятели също. Прекарвахме целия ден на вън, играейки игри и се забавлявахме
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Брус Боуен: Имах треньор на име Ед Горджиан, който ми каза "Синко може би ще имаш шанс да направиш някакви пари. Може да е в НБА или в Европа." Това беше нещо голямо за мен, защото треньор Горджиан беше във Вегас и познаваше таланта.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Брус Боуен: Мисля че това стана през малките лагери. През многобройните малки лагери на които отидох. Когато първо отидох в Маями, треньор Райли ми показа колко физически беше. Наистина наблюдавах внимателно целия процес. Аз бях "Уау това е бившия треньор на Джон Старкс! Това е бившия треньор на Патрик Юинг, бившия треньор на Меджик Джонсън.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Брус Боуен: Мисля че семейството ми е невероятно гордо. Достатъчно съм щастлив за да имам солидно обкръжение около мен. Аз съм благословен за това, защото те са с там още от началото.
Следете за нови коментари с RSS