- Кое беше най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Джеф Грийн: Бих казал,че това беше височината ми.Преминавайки през промяна от човек играещ под коша към гард,като комбо гард (човек който може да играе като 1-ца и 2-ка),като тежко крило и после шутинг гард.Това е защото като влезнах в колежа играех като център,но после трябваше да свиквам с играта на периметъра.После влизайки в НБА има момчета с моя ръст,но по-бързи и трябваше да свикна да играя много на периметъра и да паза играчи по-бързи от мен.
- Завършете изречението: Растейки баскетболното игрище беше моeто...
Джеф Грийн: Начина да отблъсквам стреса.Поемаш голям стрес докато се опитваш да направиш всичко добре.Когато баскетболният сезон започне,тогава е когато може много неща да те стресират,няма значение дали е за училището или затова дали нямаш време да направиш нещо.Затова винаги аз се чувствам така че баскетболното игрище е начина да отблъсквам стреса и да се забавлявам.
- До какви крайности сте стигали, за да играете баскетбол?
Джеф Грийн: Бих казал че не пропусках възможност да го направя,ставайки по-рано само и само да докосна топка.Ако спра дори и за няколко дни,настава голяма бъркотия.Чувствам,че тялото ми е цялото в рани и контузии и че съм много изморен.Въпреки това винаги полагам големи усилия да отида в залата където и да съм и каквото и да става само за да пипна топката и да потичам по игрището.
- Кой беше вашият баскетболен герой и защо?
Джеф Грийн: Мисля,че това е баща ми,защото той е бил един от най-добрите в квартала си,но не е имал възможностите каквито аз имам,а именно - да отиде в колеж и да влезне в НБА.Просто излизайки в квартала и чувайки всичките тези истории за него,и всичкият успех който е имал докато е растял и е играел баскетбол и все пак не е успял да влезне в колеж заради нещата които са го обграждали и обстоятелствата в които е живеел.Усещам начина по който той ми помагаше да стана такъв играч,затова дължа много на баща ми.
- Кой е любимият ви баскетболен спомен от детството?
Джеф Грийн: Не се връщам много в детските ми спомени,защото те са минало.Знам,че работих много здраво.Не бих отличил нещо освен това,че бях с баща ми.Помня че имаше едно интересно лято.Той е от Норфолк,Вирджиния,същото място откъдето е и Айвърсън.Аз се преместих за едно лято да живея там заедно със него и всеки ден бяхме на баскетболното игрище.Когато си идваше от работа,веднага отивахме на игрището от 3 до 7 часа вечерта докато светлините не се включат.Но по-накратко бих казал,просто бъдейки на игрището с баща ми в Нюпорт Нюс,Вирджиния и усъвършенствайки моята игра като бях по-малък.
- Кой е най-добрият баскетболен съвет, който сте получавали?
Джеф Грийн: Получих тонове съвети от хората които ми помагаха в колежа и бяха около мен.От Джон Томпсън - Старши и от Джей Ти Трети.Те ми помогнаха много като ми даваха много съвети.Казваха ми просто да продължавам да работя здраво.Да не позволяш на никой да те спре от това което правиш и ако работиш здраво нещата ще проработят за теб.Но мисля,че да работиш здраво и да не оставяш никой да ти казва какво не можеш да правиш беше и все още е най-добрият съвет който съм получавал някога.
- Какъв съвет ще дадете на някого, който се стреми да играе в NBA?
Джеф Грийн: Моят съвет е много по-различен.Аз започнах не от добрата страна на нещата в училище.В гимназията не играх първата ми година заради оценките ми.Заради това бих казал на всички да започват рано,докато все още са млади,да работят здраво и усилено в класните стаи и на баскетболното игрище ако това е нещото което искат да правят.После навикът им да работят усилено като са млади ще им помогне като порастнат.И така просто да продължат да работят усилено.
- На колко години бяхте, когато получихте първата си топка и как се почуствахте със собствена топка?
Джеф Грийн: Знам,че съм бил много малък,много.Баскетболът не винаги е бил моят любим спорт.Опитах се в американският футбол,но не се получиха нещата.Тогава докато растях ми дойде вдъхновението.Харесах бейзбола.Винаги съм искал да играя бейзбол,но никога не съм пробвал.Когато получих първата ми баскетболна топка,не можейки да играя американски футбол или бейзбол,тя беше моето спасение.Тогава с моята височина,баскетболът беше нещо в което можех да имам успех и това беше само допълнително вдъхновение да започна с баскетбола.А и както казах по-рано - беше начинът да избягвам стреса.
- Кога разбрахте, че наистина можете да играете?
Джеф Грийн: Мисля,че веднага след първата ми година в гимназията.Тогава беше моментът в който наистина осъзнах,че мога да направя нещо от баскетболът.Започнах втората ми година в гимназията.Но след първата ми година,отивайки към втората имахме лятна лига.Влезнах в най-добрата петица на турнира.Станах най-полезен играч.Спечелихме лятната лига.Влезнах в мачът на звездите и тогава най-накрая осъзнах,че може да отида да се пробвам в колеж и да успея.И си мисля,че след втората ми година в колежа е когато разбрах,че може да имам възможността да играя на следващото ниво което е НБА.И ето ме тук.
- Идвала ли ви е изведнъж мисъл посредата на мач пред препълнена зала, "Човече, не мога да повярвам, че съм тук..."
Джеф Грийн: Помня,че се замислих за това във първият ни предсезонен мач.Стъпих на терена и видях,че там бяха Рон Артест и Майк Биби.Те бяха от хората които взимах за пример.Следващият мач беше ЛеБрон Джеймс,играч който беше образец за мене и като го гледах,че е 203 см. висок и е с тези умения да владее топката и други неща.Наскоро играх срещу Джърмейн О'Нийл,тогава се замислих : "Леле,човече,сега съм тук в НБА.".Сега просто трябва да се опитам да направя така че да излезе нещо от това.
- Колко гордо е семейството ви с това ,че успяхте да достигнете NBA?
Джеф Грийн: Те са много,много горди с това.Те винаги са стояли зад мен и са ме подкрепяли още от гимназията.Каквото и да правех,те винаги го одобряваха.Знам,че те са горди с мен и с това което правя.Но баща ми знае,че това не е краят.Аз отидох където искам,но сега трябва да се опитам да бъда име тука и да се опитам да бъда един успял играч.
Следете за нови коментари с RSS
написан от julia, June 21, 2010
