- Вие сте участник на последното ни успешно ЕП.
- Завършихме осми в Рим, а тогава имаше велики отбори. 1987 г. пък бяхме седми. Дано да имаме още такива класирания.

- Президентът Михов изрази оптимизъм дори за място в шестицата.
- Аз лично не споделям чак такъв голям оптимизъм. Според мен е важно да играем добре и да се представим на ниво. Рано е да се говори за олимпийски игри, за световни първенства и други такива. Сега трябва да сме концентрирани да изиграем един-два хубави мача, една победа ще ни изстреля много нагоре. Ще дойде ентусиазмът и ще видите как ще изглежда отборът при такава ситуация.

- Какво трябва да променим, за да изглежда по-стабилен националният отбор?
- Трябва да си решим проблема с високите хора. Сега на квалификацията някак се преборихме с центровете, но не беше достатъчно. Смятам, че конкретното решение са братя Евтимови. Единият от тях е център и при положително решение от страна на ФИБА да им разреши да играят за България ще се получи един наистина комплектен състав. Всички се надяваме това да се случи.

- Такова решение би било прецедент в историята на баскетбола.
- Иска ми се да стане. Всъщност аз знам, че това не е първият случай, в който е отправяна такава молба до международната федерация. Дори знам, че в момента има подадени молби за играчи от други континенти.
- Т.е. няма да е прецедент само за България?
- В никакъв случай. Тук се иска едно по-глобално решение. Аз вярвам, че то може да бъде взето и съм сигурен, че ще бъде взето така, че да е от полза и на България.

- Имате ли представа кога може да се случи това?
- Вярвам, че при първото голямо събитие на ФИБА ще има решение.

- Липсата на центрове обаче е перманентна болест на българския баскетбол.
- Център може да се роди, но ако не се работи, нищо не се получава. Централният нападател е играчът в баскетбола, който се създава най-трудно. Трябва да се работи безкрайно много.

- В българския баскетбол обаче високите играчи излизат по един на 4-5 години. Бойко Младенов е роден през 1981 г., Николай Върбанов през 1985-а.
- За радост сега имаме 15-годишен играч, който е висок 208 см. От 40 момчета, които се готвят с младежките национални отбори, петима са над 204 см.

- Има ли достатъчно свежа кръв за предстоящите години в националния отбор?
- Има, но няма да стане веднага. Имаме хубави деца, но по клубовете трябва да се работи. И на мен ми се иска само да ходя и да подбирам най-добрите, но не се получава. Иска ми се да можем да предоставим поне такива условия, каквито имахме ние, и след това да работим, да следим децата, да ги контролираме, да им се радваме.

- Вие сте оптимист за бъдещето на българския баскетбол?
- Повече от оптимист. Много зависи от всички, които участват в процеса обаче. При качествена работа, при добре създадени условия, аз знам, че този спорт може да достигне до доста високо ниво. И в крайна сметка хората, които работят в баскетбола, трябва да знаят, че всички сме в една лодка. Не може едното гребло да гребе насам, другото - натам. Така ще се въртим в кръг или най-много ще преобърнем лодката.

Стефан Августинов