Барчовски е вън от ЦСКА. Няма шок, нито изненада. Има лица на отегчение, украсени с гримаси от ехидна усмивка. Която казва само едно: "Ами, то се очакваше бе". Да, бе. Така си е. Знахме, че предстои, но смеехме да прогнозираме кога. Да предвидиш мисълта на идиота, е сложна задача. Затова, уволнението на този, който преди сам да избере своята съдба, бе символ на клуба, в който е израснал, е чисто и просто хроника на една предизвестена смърт.

В интерес на истината, виновните далеч не са само Стерянуполус и Прелевич. Те постигнаха своето. Станаха известни в страна, в която всичко може. За първия уродливата му мечта от детството да има свой баскетболен отбор, най-после се сбъдна. За втория, след кариерата му на играч от европейска класа и последвалите провали, дойде спасението. У нас гелосва все по-редките си букли и присвива очички на тежък началник от трибуните. В същото време на игрището "червените" ги порят по шевовете дори такива, които рядко са се събличали по физическо.

Всъщност, ЦСКА отдавна не съществува. От мига, в който Барчовски избра да мълчи. От момента, в който взе да пуска декларации и да се обръща срещу тези, които му пазеха гърба. От деня, когато преглътна и на най-святото – посегателството върху сърцето на капитана му. От минутата, в която си затрая и не защити помощника си. Който обаче далеч не му е само помощник и бивш играч в националния, Славия и ЦСКА.

ЦСКА е без глава, не само без душа. Там няма нищо. И Росен загуби битката. Сега остава да приеме да го повишат. В директор, или специален наблюдател за талантите на "армейците" от Източна Европа например.

Жалко. Дано да си е струвало. Защото ако си бе тръгнал сам, когато трябваше, сега всичко щеше да е различно. ЦСКА го няма. Но пък взе лиценз и си внесе депозита навреме. А от това по-важно няма. Нищо, че пред очите ни гаврата вече придоби завършен вид. Но ние сме ларж. Усмихваме се, целуваме се по бузите и стоим редом до престъпниците. Вместо да им забием по един боц в задника и да ги пратим да пасат овцете на юг от Кулата. Те така и така пасат. Нас - овцете в обора, наречен "български баскетбол".

Влади Лазарова

Статията е копирана от Sportal.bg

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар