|
- Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Карон Бътлър: Най-голямоте препятствие, което преодолях беше, когато бях отхвърлян, защото минах през толкова много до този момент и имаше през още много да преминавам. По онова време нямах нинкви насоки. Майка ми работеше на две места а двамата ми чичовци, на които се възхищавах бяха хванати защото продаваха наркотици по улиците. Те бяха мой идоли и аз просто се опитвах да живея по начина по който те го правеха и така те ме хванаха. Така че това беше най-голямото препядствие, което преодолях.......излизането.
- Тогава как успяхте да минете през това? Какво ви крепеше да продължите?
Карон Бътлър: Баба ми каза да взема Библията и просто да вярвам в Господ. Бог може да премахне всички препятствия, през които преминаваш. И моята майка, която стоеше в моя ъгъл, защото много родители, когато децата им се провалят те се отказват от тях. Много хора с които бях затворен нямаха посетители, но моята майка беше винаги там, по някога по два пъти на ден, като ми ободряваше духа и ми казваше да бъда позитивно настроен. И мисля, че това наистина ми показа колко много беше загрижена тя за мени и колко ми вярваше. Тя вярваше повече в мен, повече от колкото аз в себе си.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Карон Бътлър: Мой спасител, защото това беше моят билет за навън. Много хора го виждат като хоби, но аз го виждах като изход от Inner city.
- На какво сте готов, за да имате шанса да играете баскетбол,, дори ако е само да подскачате наоколо?
Карон Бътлър: Аз трябва да играя баскетбол ежедневно... да докосвам топката или да гледам филми с по-стари игри или нещо. Трябваше да го правя. Това е просто страст. Това е любов. Това е ритуал.
Когато бях в затовра, трябваше да съм на баскетболното игрище през цялото време.Когато идваше часът ми за почивка, дори през зимата, аз бях отвън. Премествах малко снега, колкото да имам място да стрелям. Докато бях там играех за лавката. Играех за каса сода и малко Debbie cake. Това беше нещо голямо.
- Кой беше товя баскетболен герой, и защо?
Карон Бътлър: Имах двама любимци. Майкъл Джордан, очевидно заради искрата и блясъка, с който той игра. Беше много грациозен на терена. И Меджик Джонсън, заради простия факт, че той беше един от онези, които издигна играта. От баскетболна гледна точка той беше страхотен играч, но от гледна точка когато е извън терена, той е като модел, на който всички искат да приличат. Той е един от най-великите хора аз всички времена.
- Кой е най-хубавият ви детски спомен свързан с баскетбола.
Карон Бътлър: Веднъж отидох в отбора - Junior Olympic с който пътувахме. Трябва да съм бил на 11 или на 12 години. Тогава ние отидохме до Пуерто Рико. Това беше просто шанс за мен да видя други култури. Мисля че че там имаше два отбора от Африка и от страни от всички части на света. И тогава имах шанс да играя срещу много хора и да науча за много други неща. Това разширих кръгозора си за света.
- Най-добрия баскетболен съвет който получих беше...
Карон Бътлър: Когато бях в Кънектикът, треньор Калън ми каза, че баскетбола е отражение на живота. Ако си твърд на терена, ако не позволяваш на никого да се меси в пътя, който си си избрал, и ако си упорит на терена, това е същото нещо като живота. Това наистина ми помогна за бъдещето ми.
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Карон Бътлър: Трудно е. Ако си си наумил да се опиташ да стигнеш до НБА, трябва да вложиш страшно много, но знайте, че преди това трябва да бъдете изучен човек пред всичко, да бъдете студент. Опитайте се да вземете една степен. Недейте да се фокусирате само върху баскетбола.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Карон Бътлър: Докато играех в AAU, мисля че това беше през 96-та или 97-ма. Тогава имаше голям турнир в Индиана. Играех срещу Дариус Майлс, Дуейн Уейд, Еди Къри, Кори Маггети, Роналд Къри ... всичките по-големи имена в баскетбола по това време. Отидох там и взех МВП на турнира. До тогава не взимах баскетбола толкова на сериозна. Четях историй за това, как те били най-добрите играчи в страната. Аз отидох там и бях себе си и си казах "Човече, имам шанса за нещо специално с това."
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Карон Бътлър: Правя го постоянно. Винаги ги изпитвам тези чувства, не мога да ги опиша, то е сякаш малко щуро чувство, което получваш преди всеки мач, когато излизаш от тунела и виждаш феновете. Всеки те насърчава или освирква. Това е невероятно чувство, сякаш "Човече, аз съм тук. Платих си да играя тази игра." Чувството е невероятно.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Карон Бътлър: Когато се събираме за празниците, или когато просто имаме голяма вечеря, майка ми винаги плаче. Баба ми и тя винаги казват колко трудни времена са били, и как нещата са толкова страхотни, заради моята ситуация и защото Господ ме е благословил с тези способности да играя баскетбол. Така че ние винаги разсъждаваме върху това.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
