|
- Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Ренди Фой: Предполагам, че сега всеки в Съединените щати основно знае историята за мойте родители. Някой от най-трудните неща през които трябваше да премина когато бях по-млад беше просто да преодолея трудностите. Аз щях да бъда винаги там с мойта баба, леля или чичо и щях виждам всички останали със свойте майки и бащи. Тогава не се замислях много, но когато се замислям отново върху това си мисля "Ако те бяха тук, колко различно щеше да бъде".
- Обясни какво стана докато беше дете и колко трудно беше.
Ренди Фой: Мисля че бях около три годишен, когато моят баща загина в мотециклетен инцидент и около шест месеца по-късно майка ми изчезна. Тогава аз се преместих с моята баба. И основно аз се местех напред, назад между баби и лели и чичовци и всъщност си стоях в квартала, но ходих напред, назад между семейството ми.
- Какво си спомняте от тогава и как се почуствахте в тази ситуация?
Ренди Фой: През повечето време, когато ми взимат интервю или говоря с членове от семейството или с приятели за това, винаги им казвам, че съм имал късмет, че съм изгубил родителите си на ранна възраст. Защото не разбирах много и не знаех какво точно се случваше. Но мога да си представя какво щеше да бъде ако бях загубил родителите си на 12 или на 15 или нещо от този род, защото тогава отиваш в колеж. Започвате да учите определени неща. Без твойте родители ще бъде трудно. Винаги говоря на членовте от семейството за това и винаги им казвам, че съм късметлия, че това се случи рано, въпреки че беше трагедия и всичко и всеки беше разтревожен. Но аз и моят по-малък брат бяхме късметлий, че ги изгубихме толкова рано.
- Мислиш ли, че ситуацията всъщност може да ти е помогнала да изградиш характера си и да успееш в живота си днес?
Ренди Фой: Да, чувствам се мъж, аз съм тих но агресивен. Начинът да обясння това е защото то идва от моята личност на терена. За хората, които не ме познават аз съм тих, но в същото време мога да бъда и убиец. Когато никой не смята, че аз ще правя нещо, аз ще го правя.
Гледам назад и виждам колко съм пораснал и как съм се справил. Винаги съм бил тих и винаги съм гледал обкръжението ми, кой е покрай мен. Но в същото време ако някой се опита да ме нарани аз бях убиец. И винаги давах да се разбере на хората, че не може да бъда маниполиран, дори и да нямах родители. Все още разбирам какво е правилно и какво е грешно.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Ренди Фой: Баскетбол, завинаги, от тогава насам, когато бях на девет, винаги е означавал толкова много за мен. Винаги казвам на хората колко забавен беше начина, по който започнах да играя баскетбол. Връщах се от футболна тренировка и един мой приятел ми каза "Ако можеш ела на игрището." В нашия кватрал имаше игрище, на което всички деца ходеха. Той каза "Ела на игрището. Там са тези, които събират отбор, който да отиде в Делалуеър,"
Въпреки че Делъуеър беше само два часа в моята къща, аз исках да се махна от града. И за това си казах "Добре, хубаво" и отидох на игрището след футболната тренировка и никога не бях играл баскетбол баскетбол така. Мисля че бях около девет. Бях в четвърти клас. И отидох там и започнах да играя. Бях най-високия и играех като център. Те бяха сложили коша доста ниско, така че аз просто започнах да играя и просто забивах топката, подавах взимах топката под кошовете, и тогава те ме взеха в отбора на AAU. Не разбирах какво всъщност е през повечето време, но получаваш нещо повече от гимназиално училище. Така че бях щастлив, че отидох на игрището онзи ден.
- На какво сте готов, за да имате шанса да играете баскетбол,, дори ако е само да подскачате наоколо?
Ренди Фой: Едно от местата, на които ходех беше на около половин блок растояние от моя дом. Беше малко начално училище. Имаха външно игрище и вътрешно игрище. От понеделник до петък бяхме винаги във вътешното игрище и играехме от шест следобед до девет вечерта. И през уикендите също ходехме на игрището по-рано, някъде околко един и играехме до пет следобед. Всички видове спорт, баскетбол, бейзбол, футбол, правех всичко. Щях да пътувам за да играем срещу други момчета, или те щяха да дойдат да играят срещу нас. Но правех всичко, за да играя тези три спорта.
- Кой беше товя баскетболен герой, и защо?
Ренди Фой: Не мога да избера просто един. Бих казал, че моят герой от детството беше моето семейство. Защото много голяма част от семейството ми играеше важна роля в живота ми. Когато ги погледнеш, много от тях имаха деца, но въпреки това те ми помогнаха, на моят по-малък брат също. Когато ги погледна си казвам "Оу това беше моят кумир", Избрах моето семейство, защото те бяха там при нас през всеки един труден момент.
- Кой е най-хубавият ви детски спомен свързан с баскетбола.
Ренди Фой: Спомням си първият път, когато наистина заобичах тази игра. Никога не я бях гледал по телевизора, защото винаги бях навън и играех. Гледах училищните мачове на отборите. Това беше в Newark. Беше коледен турнир. Имахме кабелна телевизия и беше по канал 3 и си спомням, че обърнах на него. Не си спомням отборите, просто помня как играеха и си казвах "Човече тези деца бяха от Newark и ги даваха по телевизията. Ако някога имам шанс, искам да играя по телевизора и да съм като хората от Newark и хората по домовете си да ме гледат".
- Най-добрия баскетболен съвет който получих беше...
Ренди Фой: Най-добрия баскетболен съвет който получих беше просто да пазя малкия кръг. Започнах да ставам име и хората започнаха да ме забелязват. Треньори от колежи бяха дошли да ме видят. Възрастни хора от кватрала ми казваха да пазя малкия кръг, защото ще дойдат хора, които ще се опитат да ме привлекът към тях. Те просто ми казах да пазя малкия кръг и да си пазя гърба. Внимавай с кого се замесваш, защото ако има 10 човека в групата 8 вероятно ще се опитат да те наранят, двама вероятно ще се опитат да ти помогнат.
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Ренди Фой: Първата ми топка която имах я намерих. Бях на баскетболното игрище и някой я остави там. Аз бях последния там, така че просто я взех в къщи. Кожата се беше изтрила. Спомням си, че ние играехме с нея, чак докато черната вътрешна гума не се беше показала. Когато поглеждам назад, и когато карам виждам деца играещи баскетбол, те имат баскетболни топки, които едва подскачат или има някои тромави деца, но те продължават да играят. Това е просто любовта към играта. Когато виждам това, се виждам себе си.
- Къде е тази топка днес?
Ренди Фой: Вероятно все още е някъде наоколо. Вероятно е спукана. Както казах, когато видя малки деца с баскетболни топки, си казвам "Човече това съм аз".
- На колко години пре мисълтта, че можеш да играеш в НБА?
Ренди Фой: Мисля че след като завърших гимназия. Играех като плеймейкър, когато излязох. Бях по-голям от повечето гардове, по-висок и по-силен и просто си казах, че може би ще мога да осъществя мечтата си за НБА. Така че си казах, ще отида да опитам да отида в колеж, където е и голямата ми възможност.
Имах доста голям избор на колежи в страната, но избрах Villanova заради Фред Хил, който беше помощник треньор на Seton Hall. Но тогава Томи Амакер напусна и отиде в Michigan и Фред Хил отиде във Villanova с Джей Райт. Така че той ми каза "Не знаех за Томи Амакер, но той е страхотен". Така че отидох там и играх срещу момчето от колежа и се справих много добре, отбелязвах и въобще всичко. Когато треньора ни обясни, не схванах първия път, и не успях да се справя страхотно. Трябваше да правя всички онези малки неща, защото вече можех да правя всички големи неща... да я изстрелвам, да забивам. Но трябваше да правя малките неща стоенето на игрището, говоренето със съотборниците ми. Това ми помогна много. В края на моята втора година в колежа вече знаех, че ще бъда играч в НБА.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Ренди Фой: През сезона ли? Когато бях избран в драфта, това е вероятно най-хубавото чувство, което съм изпитвал през живота си. Всичко стана толкова бързо. Завърших колеж, бях избран в драфта на НБА. Отидох далеч, наистина далеч. Бях седми. И така в нощта на драфта си казах, че ще играя за Портланд, защото Бостън ме избраха и ме изпратиха в Портланд, така че аз бях в очакване там отзад. Аз и Брендън Рой седяхме там и помня, как Брендън Рой ми каза "Човече, можеш ли да повярвяш?" Той ме попита това а аз си казах "Това е лудо".
Тогава той стана и отиде да два интервюта, защото си мислеше, че ще бъде в Минесота. Така че започна да дава интервюта и аз просто си седях там. През времето, когато той напусна, аз седях там и бяхме само аз и масата, и си мислех "Човече, не мога да повярвам, че го направих от нищото и ако продължа с усилената си работа, да съм добър човек, то аз ще мога да имам всичко". Тогава той се върна и ми даде шапка на Минесота Тимбърулвс и аз просто гледах тази шапка и си казвах, че това е мястото, на което всъщност искам да бъда през цялото време. Надявах се да ме вземат под номер 6, но те трябваше да го вземат него под номер 6 и да ме оставят номер 7 за да направят сделката. Тогава си казах "Бог работи по загадъчни начини" но то се развиваха добре за мен в това положение.
- Как бихте казали на кратко за вашето пътуване до тази точка?
Ренди Фой: На кратко бих казал, че от последните 24 години, вероятно първите седем бяха най-трудни. След като моят баща и майка ми си заминаха, се отвориха врати за мен за да поема аз контрола. Бих казал между 7 и 14, се опитвах да намеря себе си. Основно да се поставя в различни ситуаций, играейки различни спортове и опитвайки се да намеря себе си, в кой спорт съм най-добър или в какво съм добър в училище.
И бих казал между 14 и 21, между гимназията и колежа, отидох на сцената и дадох да се разбере, че ще бъда тук за добро. След това имах две години, в които просто се опитвах да преследвам мечтата си. Усиленото трениране, винаги да се опитваш да правиш малките неща и винаги се опитвай да помагаш на някой, който е в нужда за нещо. Ако видиш скитник на улицата и имаш долар или нещо, ти трябва да му го дадеш, защото парите не са нищо. Винаги ще идват, ако даваш. Та ето това е което се опитвам да правя. Така че ако искате да резюмирам живота си, ще е обикновен човек, който работи усилено, винаги ще помогне и винаги ще даде.
 
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
