- Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Антуан Джеймисън: Мисля че успях да преодолея това препятствие. Беше изцяло умствена нагласа, че съм качествен играч за НБА, и че имах талант да играя в НБА. Веднъж успях умствено да повярвам в себе си, знаех че беше невероятна възможност за мен да бъда в НБА, да бъда играч в НБА.

- Имали ли сте съвет, който ви беше даден но го смятахте за практически непреодолим?
Антуан Джеймисън: Мисля че понеже играех в Северна Каролина, треньор Смит винаги ми даваше най-добрите съвети. Той знаеше, че аз исках да съм професионален атлет но ми казваше, че най-важното е да бъдеш голям човек, също да бъда по-добър човек, за да бъда по-добър играч. Ако направех тези неща той щеше да ми гарантира, че ще бъда специален играч. Цялата негова философия беше свързана с играта на терена.

Най-ценния съвет, който получих беше да продължавам да работя над себе си, без значение за колко добър се мислиш, винаги има нещо за подобряване. Всяка година трябва да добавяте нещо към играта си. За мен беше просто работа върху нещата, които ги умеех но ги подобрявах, също и подобрявах слабостите си също.

- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Антуан Джеймисън: Моето убежище. След училище ако валеше, без значение какво... баскетбола беше моето убежище, моят живот, беше нещото, на което се наслаждавах да го правя. Това е нещото, което трябваше да правя, но не бях щастлив, когато не можех да играя. Мисля че докато растях баскетболното игрище беше мое убежише.

- На какво сте готов, за да имате шанса да играете баскетбол,, дори ако е само да подскачате наоколо?
Антуан Джеймисън: Донякъде е трудно да се каже сега, защото аз имам семейство но пораствайки моят живот зависеше от играенето на баскетбол. Ако не можех да играя баскетбол, нямаше никакъв начин, по който можех да оцелея. Беше мой живот, беше нещо, на което се наслаждавах докато го правех и нещо, което трябваше да правя. Така че щях да поставя живота си на предела толкова далече, колкото да играя баскетбол.

- Кой беше товя баскетболен герой, и защо?
Антуан Джеймисън: Наистина се опитвах да копирам всичко, което Скоти Пипън правеше. Беше играч, който беше навсякъде. Играеше в защита, беше способен да изнася топката в предни позиций, беше способен да стреля. Някой от нещата, които правеше наистина се опитвах да копирам и исках да съм като него.

- Кой е хубавият ви детски спомен.
Антуан Джеймисън: Мисля че докато бях в AAU. Това беше първата възможност да се нарека шампион. Ние спечелихме шампионата на 17 и 19 годишните. Знаете, докато гледахме Булс и Джордан и Лейкърс и Меджик, винаги искаш да имаш това чувство на печелене на шампионат и вдигането на трофея и срязването на мрежата. Това беше първата възможност, която имах за да усетя това. Когато отидох в колеж, имах опита и започнах да играя в ACC турнирите и стигнахме до финал. Но определено AAU беше специално изживяване за мен.

- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Антуан Джеймисън: Най-добрия съвет е винаги да следваш мечтите си и винаги да вярваш. В младшата ми година имаше много хора, които се опитваха да ми поставят пречки по пътя и да ми попречат да достигна целите си. Така че най-важното нещо е наистина да вярваш, и да вярваш в себе си, че имаш талант да стигнеш до НБА, не не само да стигнете но и да да бъдете успял играч.

- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Антуан Джеймисън: Не мога да се сетя за годините но помня, че бях много малък. За мен, аз бях едно от онези котенца, които спяха с баскетболна топка, и в къщи постоянно си тупках с нея. Това е едно от нещата, които си спомням много добре.

- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Антуан Джеймисън: Вероятно бях в първата си година в гимназия. Моят треньор в гимназията ми каза, че имам потенциал и ми каза, че не е виждал никой да играе така след Доминик Уилкинс. Да го чуя да казва това, за мен това означаваше много и всъщност тогава повярвах, че имам нужното, за да стигна до НБА. Така че бих казал, че първият ми мач за треньора беше първият път, който повярвах, че имам таланта нужен да заиграя в НБА.

- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Антуан Джеймисън: През цялото време, просто когато започне кампа осъзнаваш, че има много момчета, които искат да направят отбор, но не знаеш дали ще успеят. Разбира се през сезона има много различни случай, и когато спечелиш даден мач или направиш нещо важно, което да спомогне за победата на твоя отбор, винаги се чувствам сякаш съм направил нещо специално. Разбира се в плейофите това е основното, защото всички се борят за шампионата.

- Ако направиш някой голям изстрел или ако направиш нещо важно за отбора си, то е винаги страхотно чувство защото е увеличено десет пъти.
Антуан Джеймисън: Аз се отпускам и се оспокоявам всеки път, когато съм на терена. Просто съм признателен, че имам тази възможност, защото има много хора, които не са имали тази възможост да направят нещо, което аз съм направил, и които биха били изключително радостни ако бяха на моето място. За мен да правя нещо, което обичам и се наслаждавам докато го правя и просто се забавлявам е нещо специално. Всеки път, когато съм там на терена винаги съм изключително благодарен за възможността да правя нещо, което обичам.

- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Антуан Джеймисън: Много са горди. Моето семейство беше там от първият ден. Татко ми идваше на всичките ми тренировки и мачове и на неща от този род. От начало беше трудно за мама да гледа, но сега тя е като треньор почти. Но мисля, че това е най-великото чувство, защото те са с мен, когато трябваше да пропатувам целия път до НБА. Те бяха с мен през трудните моменти и през страхотните мигове. За тях да виждат техния син десет години в лигата, че прави нещо, което обича или неговия брат прави нещо специално, могат да държат главите си високо вдигнати. Това е най-хубавото чувство, което всеки баскетболист или син, или брат може да има, до толкова, до колкото прави неща от този род за своето семейство и приятели.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар