|
- Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Джермейн О'Нийл: Мисля че беше предимно от психологически аспект, защото очевидно идвайки от гимназията, НБА беше голяма промяна. Но само умствения аспект беше най-трудното препядствие, през което трябваше да мина, да бъда на хиляди мили далеч от дома. Условията баха много, много различни. Начина на живот беше много много различен. Идвайки от ситуация, когато бях в гимназия, където играеш всяка минута от всеки мач, всеки All-Star game, за да стигнеш до ситуация, в която си четвъртия най-добър играч на твоята позиция... това беше огромно признание. Това беше проверка на реалността за мен. Това беше едно от нещата, с които трябваше да се справя.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Джермейн О'Нийл: Беше мой инструмент, защото то можеше да ми помогне да постигна много неща. То ми помогна да разбера какво мога да правя в живота. Очевидно, когато вие живеете в несигурни области, когато пораствате в несигурни области, нямате много възможности да правите много неща и излезете от областта от която сте. Баскетбола не беше само инструмент да създам по-добър живот за себе си, но и за мойто семейство и също възможност да направя нещо по-добро в живота си.
- На какво сте готов, за да имате шанса да играете баскетбол,, дори ако е само да подскачате наоколо?
Джермейн О'Нийл: Тук е най-забавното нещо: Аз играх наистина само когато имаше баскетболен сезон. Бях и във футболния отбор. Докато растях играех футбол в Pop Warner всеки сезон. Когато имаше бейзболен сезон, ние играехме бейзбол. Когато имаше баскетбол играехме баскетбол... и футбол. Бяха времена, когато играехме, чак докато не можехме да виждаме през нощта. Нямахме никакво осветление. И понякога, когато искахме да играем през нощта, ходехме до парка и играехме някъде до 2:00 часа сутринта.
- Кой беше товя баскетболен герой, и защо?
Джермейн О'Нийл: Всъщност нямах свой любимец. Айзея Томъс винаги е бил един от любимите ми играчи, Скоти Пипън също беше от любимите ми играчи. Винаги съм харесвал някой от великите играчи... Майкъл Джордан. Но всеки харесваше Майкъл Джордан, за това аз исках да харесвам някой друг. Меджик Джонсън също, но двамата, които харесвах най-много бяха Айзея Томъс и Скоти Пипън и главно Скоти Пипън, защото можеше да прави толкова много неща а беше около два метра.
- Кой е най-хубавият ви детски спомен свързан с баскетбола.
Джермейн О'Нийл: Печеленето на шампионата в лигата още през първото лято. Това мисля че беше най-хубавият ми спомен като дете, докато растях. Също докато гледах сблъсъка между Джордан и Меджик в плейофите и надстрелването между Доминик и Бърд. Не знам дали беше плейофен мач или мач през сезона, но двамача правеха огромни числа.
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Джермейн О'Нийл: Веротно съм бил на 12. Просто получих баскетболно игрище в задният си двор. Винаги бях на футболното. Дори не мислех да играя организиран баскетбол, като в гимназия. Аз играех за развлечение, но не бях много организиран. Те ни даваха топка и ние играехме. Това беше към шести или седми клас. Това, че беше в осми клас за девети, когато майка ми най-накрая направи баскетболно игрище на двора и аз и брат ми ходехме там. Той ми помогна да се науча да стрелям.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Джермейн О'Нийл: Знаете ли какво, това се случва доста често. Започнах да играя организиран баскетбол. Спрях да играя футбол и започнах да се концентрирам повече на баскетбола. В младежката ми година бях поканен от Nike All-American camp в Чикаго. Там срещнах момчета, като Кевин Гарнет и Рон Мърсър. Срещнах много хора, които бяха наистина добри. Имах възможността да играя срещу тези момчета и се справих много добре. Така от тук на татък моята най-важна мисъл беше да се представя възможно най-добре в моята младша година и да бъда в челото на класацийте. Тези две години трябваше да бъда най-убедителния за да бъда смятан за много добър в тази игра.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Джермейн О'Нийл: Мисля че първите наколко години беше доста лудо, но на този етап от кариерата ми вече става въпрос за това какво трябва да направя за да напредна. Ето на този етап съм сега. Когато стъпиш на паркета вече става въпрос за бизнес. Какво е необходимо за да надиграете свойте противници и да изведеш отбора си до победата.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Джермейн О'Нийл: Много са горди. Забавно е защото моят братовчед се ожени това лято, и имах възможността да видя всичките си братовчеди и някой от по-старите ми братовчеди, с които израстнах. Вие наистина не усещате онази любов и онази гордост докато не бъдете около тях. Те говорят за теб. Давам им номера на мобилния си и им казвам, че могат да ми звънят по всяко време, дори на тези, които не познавам, които са в средно училище или в гимназиа. Но се чувстваш горд и се чувствате сякаш сте постигнали много, когато вашето семейство е лудо по вас.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
