|
- Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Дуейн Уейд: Това да бъде неоповестен играч, и да бъда под радарите. Да нямате възможност да отидете на лагер и да бъдете видян. Трябва да работите много, за да успеете. Излизайки от квартала, от който излязох, никой не беше успял. Аз трябваше да бъда първия, който да направи тази стъпка.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Дуейн Уейд: Растейки на игрището то беше място, на което наистина се чувствах като у дома, моята комфортна зона. Място, където ще изпусна парата или ще направя решение.
- На какво сте готов, за да имате шанса да играете баскетбол,, дори ако е само да подскачате наоколо?
Дуейн Уейд: Оуу всичко. Валеше, имаше сняг, аз бях там. Ако не трябваше да стоя вътре, както баба ми казваше да стоя вътре, аз исках да изляза отвън поне да поиграя баскетбол. Рискувах да си навлека неприятности, само за да играя баскетбол. Играта беше много важна за мен докато растях.
- Кой беше товя баскетболен герой, и защо?
Дуейн Уейд: Очевидно Майкъл Джордан. Аз израстнах в Чикаго и бях фен на Биковете и на Майкъл Джордан. Той беше най-добрия играч за мен, който някога съм виждал. Освен това той беше такъв играч, че аз можех да копирам неговата игра след това.Не бях висок, като някой, които бяха твърде високи. Аз бях с размер на стрелящ гард, и затова аз моделирах играта си, като неговата.
- Кой е най-хубавият ви детски спомен свързан с баскетбола.
Дуейн Уейд: Като дете или гледайки Булс? Гледайки Булс моят любим спомен беше, когато спечелиха шампионата срещу Лейкърс. Когато Джордан най-накрая победи Меджик, най-накрая премина тази спънкаи започна да се доказва не само като велик играч, а и като победител. Това беше момента, в който аз започнах да се влюбвам в тази игра.
- Най-добрия баскетболен съвет който получих беше...
Дуейн Уейд: Мисля че основноте е да вярвям в себе си, да вярвам в мойте способности и в своята работа. Аз мога да го направя ако продължавам да ставам по-добър и да се стремя, да бъда най-добрия някой ден. Не се предавай. Веднъж го чух това и то сякаш остана в мен.
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Дуейн Уейд: Същите, наистина даваши им да разберът, че вашите мечти могат да се сбъднат но тези стъпки са трудни. Трябва да се стараете много, защото няма да е лесно. Вие ще трябва да работите невероятно усилено, по усилено от всеки, за да стигнете до там. Няма да е лесно но меоже да успеете да отидете в НБА.
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Дуейн Уейд: Бях на около пет години и татко ми даде топката. Научих се как да дриблирам и да тичам наоколо с топката и започна да ми става удобно с нея. От начало не харесвах баскетбола. Исках да играя футбол и да правя други неща, но започнах да я обичам защото носех топката със себе си всеки ден.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Дуейн Уейд: Винаги съм искал да отида в НБА, но вероятно не знаех чак до колежа. Дори в гимназията все още имах мечта но тя беше "Да, знаеш, може и да стане." Дори да е трудно вие трябва да продължите да вярвате в себе си, но колежа беше мястото, когато нещата започнаха да се превръщат в реалност. Играех в първата си година и знаех, че ще се случи скоро.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Дуейн Уейд: Толкова много пъти. Оглеждаш се и виждаш 20,000 фена, дали те крещят за теб, или за изпълнението ви, просто понякога се оглеждате наоколо и си казвате "Аз съм благословен, че играя в НБА. Аз съм благословен да играя с играчи на най-високо ниво." Има чувство вътре, което прави всичко много по-добре.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Дуейн Уейд: Много, много горди. Статистически не бях планирал да го направя. Така че за да го направя, за да победя, да бъда способен да правя нещата, които направих в лигата до тук за толкова кратко време, аз съм много горд.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
