|
- Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Брандън Рой: Бих казал извървяването на целия САТ процес, когато се опитвах да вляза в колеж. Това беше труден процес за мен всъщност, защото не минах от първия път, а втория резултатите ми бяха изгубени. Така че аз бях разочарован, но най-накрая се намериха резултатите ми. Успях да го взема и можех да посетя университета във Вашингтон. Там изкарах четири години, преди най-накрая да постигна своята мечта.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Брандън Рой: Беше моят дом, моят втори дом.
- На какво сте готов, за да имате шанса да играете баскетбол,, дори ако е само да подскачате наоколо?
Брандън Рой: Ще направя всичко за да отида на баскетболното игрище. И това е проблем, който срещам сега, когато съм контузен. Трудно е защото хората ми казват просто да си почивам, но е толкова трудно да гледаш хората как играят а ти да не можеш да бъдеш там също. Така че ще направя всичко за да мога да се върна на игрището.
- Кой беше товя баскетболен герой, и защо?
Брандън Рой: Докато растях моят герой беше Майкъл Джордан. Защото докато растях и го гледах той беше върховния победител. И мисля, че всяко дете, което растеже в неговата ера ще каже, че той вероятно е най-велинкият баскетболист за всички времена. Просто той беше толкова велик на терена. Имаше толкова много различни неща, които межеше да прави. Просто се опитвах да правя нещата като него, като порастна.
- Кой е най-хубавият ви детски спомен свързан с баскетбола.
Брандън Рой: Бих казал вероятно, когато бях в осми клас отидохме в Лас Вегас за национален турнир и ние спечелихме шампионата. Това е доста хубав спомен, защото аз бях МВП на целия турнир. Така че не само спечелихме турнира, а и аз бях МВП. Беше доста хубаво да съм в осми клас. Сметнах, че това е голяма стъпка към моята кариера.
- Най-добрия баскетболен съвет който получих беше...
Брандън Рой: Треньора ми каза по същото това време, когато започвах да развивам играта си "бъди сигурен, че когато излезеш на терена ще играеш всеки мач с цел." И след това, всеки пък като стъпя на терена се опивах да играя всеки мач с цел и за победа. Това мисля беше най-ценния съвет, който получих.
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Брандън Рой: Ще кажа просто следвайте мечтите си. Ако мечтата ви е да играете в НБА, това означава, че вие трябва да излезете и да работите върху играта си през цялото време. И не работете само върху един аспект от вашата игра, работете върху няколко за да бъдете по-добри. Аз мисля, че мечтите са възможни, толкова колкото работите за да развивате вашата игра всяка година.
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Брандън Рой: Мисля, че бях на шест или седем и имах по-голям брат, и винаги исках да играя с неговата топка. И тогава станах на такава възраст, на която поисках своя. Най-накрая можех да си взема моя и от този момент мисля, че бях залепен за баскетбола.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Брандън Рой: Мисля, че осъзнах, че мога да играя към осми клас, лятото преди девети. Осъзнах, че бях доста добър баскетболист.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Брандън Рой: Да, всеки ден. Всеки ден излизам на терена и играя, или всеки ден виждам името си във вестниците, и си казвам "Човече, не мога да повярвам, че успях", защото да успееш в НБА е много трудно. Един на милион играчи го правят. И всеки ден се стремя да благодаря на Господ, че ме глагослови, защото е благословия да достигнеш това ниво.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Брандън Рой: Те са невероятно горди. Моят баша е играл баскетбол, но не е ходил в гимназия. Мисля, че всеки покрай който растях си казваха "Човече, ти успя, успя да стигнеш до НБА." Аз осъществих мечта, която те може би си мислеха, че е малко по-трудна за осъществяване. Те са просто невероятно горди с мен. Аз съм много щастлив, че мога да представям семейството си, когато съм на терена.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
