|
- Кое беше най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Мики Муур: Приобщаването към колектива, повечето отбори вече си бяха изградили такъв и имаха твърде много играчи. Аз се опитвах да се възползвам и да се приобщя към групата. Това ми беше най-голямото препятствие.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Мики Муур: Убежище, защото това беше единственото време през което можех да се концентрирам върху себе си а не върху околните.
- Пораствайки, какво бихте направили за да играете баскетбол, дори ако е само да подскачате наоколо?
Мики Муур: Карах до различни щати, само за да играя. Защото от там от където съм няма много хора, които да играят баскетбол. Бяха заинтересеовани за свойте кариери или за свойте работи или както и да е, веднъж напуснах гимназията. Трябваше да пътувам до различни колежи за да имам шанс да играя.
Кой е вашият любим играч и защо?
Мики Муур: Моят любим играч мога да кажа, че беше Кийт Смарт. Той наистина отделяше време за да разбере кой бях всъщност. Просто защото имах плитки и татуировки, бях бандит. Той искаше да познава семейството ми и всички. Така че извън баскетбола, той наистина отдели време за да опознае мен и близките ми и да изглади уменията ми.
- Какъв беше любимият ви спомен от детския баскетбол?
Мики Муур: Любимият ми детски спомен от баскетбола е, когато победихме най-добрия баскетболен отбор в щата у дома и как аз вкарах 38 точки.
- Хай-полезния съвет който съм получил....
Мики Муур: Да работя много здраво, и да бъда първия играч на полето и последния който си тръгва.
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Мики Муур: Да помислят за дълголетието. Не е важно къде си сега. Важно е къде искаш да свършиш.
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Мики Муур: Първият път, когато получих баскетболн топка бях на 13 и се почуствах непохватен, защото по това време бях нисък и дебел и не можех да се движа така като на мен ми се искаше. Бях малко непохватен докато я използвах. Нямаше да ме оставят да играя ако бях нисък и дебел, за това работих много здраво върху играта си, и затова те неможеха да ме отхвърлят.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Мики Муур: Не осъзнавах чак до втората ми година в колежа, защото през първата година не играех толкова много. бяха ме върнали в същото положение, както когато бях малко дете. За това работих много отново и получих съвет от Трев Албъртс, който играеше футбол за University of Nebraska. Той е ме върна отново на земаята. Той ми каза, че има 4 от 5 играча старша възраст, и аз ще бъда човека следващата година. За това тренирах много здраво това лято.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Мики Муур: Всъщност не, защото за мен още не е действително, това е просто баскетбол. Всичко, което ме интересуваше беше какъв контракт ще подпиша, защото работих твърде много за да стигна до това положение, и сега семейството ми да е в добро положение. Но докато съм на терена винаги играя за тълпата и за моя отбор. Така че не бих казал че ме шокира.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Мики Муур: Те са супер горди. те бяха горди, когато бях в по-малките лиги. От там от където съм, това е съдба. Така че те са радостни сега.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
