|
- Кое беше най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Джош Смит: Най-трудно ми беше да издържа целия месец, в който обикалях отборите (за драфта). Беше някакси стресиращо – не знаеш къде ще се попаднеш. Просто отиваш в няколко отбора и опитваш да докажеш, че заслужаваш място в дадения отбор.
- Завършете изречението: Растейки баскетболното игрище беше мой...
Джош Смит: Беше просто моят живот (смее се).
- До какви крайности сте стигали, за да играете баскетбол?
Джош Смит: Пътувал съм, за да си намеря добра конкуренция.
- Кой беше вашият баскетболен герой и защо?
Джош Смит: Майкъл Джордан. Имам чувството, че той е героят на всички. Чикаго имаше нужда от Джордан, защото той беше лидерът на отбора, въпреки че имаше и други страхотни играчи, например, Тони Кукоч, Стийв Кър, Скоти Пипън и т.н.. Той изведе отбора си до няколко пръстена. Той ми беше просто идол. Помъчих се да играя като него, но бях надценил възможностите си.
- Кой е любимият ви баскетболен спомен от детството?
Джош Смит: Бях на 8 години и играех за „Тигрите”. Тогава нямахме загуба и спечелихме всичко (смее се). Това е любимият ми спомен.
- Кой е най-добрият баскетболен съвет, който сте получавали?
Джош Смит: Просто да съм професионалист във всичко, което правя. Когато публиката ви гледа, някои хора се вглеждат във вас. Така че, важно е да си професионалист в това, с което се занимаваш.
- Какъв съвет ще дадете на някого, който се стреми да играе в NBA?
Джош Смит: Казват, че шансът е малък, но ако имате физическата възможност и работите здраво не е толкова трудно. Не се отказвайте от мечтата си и смятам, че ще успеете.
- На колко години бяхте, когато получихте първата си топка и как се почуствахте със собствена топка?
Джош Смит: Не съм имал собствена топка, винаги взимах от някого (смее се). Просто си дриблирах. Не помня на колко години бях, когато получих първата си топка, но човече, почуствах се страхотно.
- Кога разбрахте, че наистина можете да играете?
Джош Смит: Може би между 10-ти и 11-ти клас. Играх в камп на ABCD и се представих чудесно. Дори сам се изненадах на някои от нещата, които правех. Тогава разбрах, че мога да играя.
- Идвала ли ви е изведнъж мисъл посредата на мач пред препълнена зала, "Човече, не мога да повярвам, че съм тук..."
Джош Смит: Да. Може би, когато играх срещу Алън Айверсън. Израстнах, харесвайки го. Обичах да го гледам. Не получих игрово време, но бях като дете - "Може ли да играя, моля?". Мачът беше в Атланта, билетите бяха разпродадени. Бях за първа година в лигата. Просто си седях на скамейката и не можех да повярвам, че там е той - Алън Айверсън.
- Колко гордо е семейството ви с това ,че успяхте да достигнете NBA?
Джош Смит: Те са наистина горди. Баща ми ми го казва почти всеки ден. Те знаеха, че ще успея и никога не се отказаха от мен. Все още сме близки. Те са много горди с мен.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
