|
- Кое е най-голямото прептдствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Лоу Денг : Това трябва да е адаптацията към различните култури, защото моето семейство се местеше постоянно. Бяхме в Египет и трябваше да се адаптирам към тази култура, след това в Англия, след това САЩ. Винаги се налагаше да се адаптирам към различните култури.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Лоу Денг : Комфортна зона. Това беше мястото в което се чувствах най-комфортно, заради нещата, които се случваха около мен. Не говорех много добре езика, затова просто се чуствах комфортно докато играех баскетбол. При първото ни местене в Англия, не говорех изобщо Английски, така че това вероятно беше едно от главните неща.
- На какво сте готов, за да имате шанса да играете баскетбол,, дори ако е само да подскачате наоколо?
Лоу Денг : Когато бяхме в Англия, игрището беше на около 45 минути от нас, но използвахме това игрище само два пъти в седмицата. Другите игрища бяха на някъде около два часа разстояние. Тогава ние взимахме автобуси и влакове за да стигнем до тях.
- Кой беше товя баскетболен герой, и защо?
Лоу Денг : Най-много съм се стремял да бъда като Грант Хил. Имах приятел, който беше много голям баскетболен фен. Той идваше у дома с касети на които беше записал Грант Хил и ги гледахме отново, и отново. Всичко беше в начина, по който той играеше и стоеше на игрището. Ето защо винаги Дюк е бил с крачка пред другите за мен.
- Кой е най-хубавият ви детски спомен.
Лоу Денг : Бях доста малък по времето, когато бяхме в Египет имаше една църква на открито, която я използвахме да играем баскетбол в нея. Последният ден преди да си тръгнем, направихме нещо като церемония на която играехме баскет и се сбогувахме.
- Най-добрия баскетболен съвет който получих беше. ..
Лоу Денг : От моя треньор в AAU, който ми каза "Обичай играта. Какво би направил за нещо, което обичаш?"
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Лоу Денг : Не се лъжете. просто работете усърдно и обичайте играта.
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Лоу Денг : Нямах, докато не отидох в Англия. Тогава треньора на отбора ми я даде за да работя върху стрелбата си. те ми казаха да дриблирам непрестанно с нея. Беше много готино.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Лоу Денг : Когато отидох в гимназия в САЩ, защото не знаех, колко добър бях в сравнение с тези играчи. Така че когато бях на 14 и започнах да играя, всички в салона бяха изумени колко съм постигнал за мойте години. Тогава осъзнах, че имам шанс. Целта беше наистина да отида във възможно най-добрия колеж.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Лоу Денг : Случва се преди всеки мач. Не мога да повярвам, че съм там. Не мога да повярвам, че започвам в НБА.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Лоу Денг : Те са наистина горди. Моето семейство е баскетболно семейство. Всичките ми братя играят. Имам сестра, която също играе. Мойте племенници играят. Имам братовчед, който играе баскетбол. Така че баскетбола е доста важен за семейството. Много са горди, но и аз съм щастлив, че имат шанс не само да гледат НБА, но също да ме гледат и мен.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
