|
Кое беше най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Монта Елис: Обкръжението ми. Пътят, който трябваше да извървя и планината която трябваше да изкача. Главно наркотиците и насилието.
- Завършете изречението: Растейки, баскетболното игрище беше мой...
Монта Елис: Беше моят билет да си тръгна от квартала и да изляза от ситуацията, в която бях. Това беше начинът да спася семействето си от това обкръжение, за да не се борят както преди. Също така, и да помогна на по-младите и на обществото да играят безопасно баскетбол, да не правят нещата, които аз трябваше да правя, за да играя баскетбол и да стигна дотук.
-До какви крайности сте стигали, за да играете баскетбол?
Монта Елис: Трябваше сам да си направя игрище в предния двор. Слагах картонена кутия от мляко или пък кош за боклук върху лампата и така просто си играех.
- Кой беше вашият баскетболен герой и защо?
Монта Елис: Големият ми брат. Докато растях, той играеше баскетбол. Той правеше същите неща които аз правех в гимназията. Ние завършихме една и съща гимназия. Така че, израстнах гледайки го. Той беше моето вдъхновение да взема топката и да искам да постигна нещо. Той ми помогна и по друг начин. Показа ми как да мина по правилния път и ме предпази от неприятелите. Така че, той наистина ми помогна да се издигна дотам, докъдето исках.
-Кой е любимият ви баскетболен спомен от детството?
Монта Елис: Когато счупих рекорда за най-много точки в мач за гимназията. Вкарах 72.
-Кой е най-добрият баскетболен съвет, който сте получавали?
Монта Елис: Здрава работа, бъди съсредоточен и преследвай мечтите си.
-Какъв съвет бихте дали на някого, който се стреми да играе в NBA?
Монта Елис: Ако наистина това е нещото, което искате да правите, стремете се към него с всички сили. Не може да спрете докато не го постигнете. Това означава, че когато си намислиш нещо трябва да работиш здраво, за да стигнеш там, а когато стигнеш, трябва да работиш два пъти по-здраво, за да останеш там.
-На колко години бяхте, когато получихте първата си топка и как се почувствахте със собствена топка?
Монта Елис: Никога не съм имал своя собствена топка. Играехме с ламаринени топки или намирахме топка за ритане и играхме с нея. Не съм имал собствена баскетболна топка.
- Кога разбрахте, че наистина можете да играете?
Монта Елис: Нощта, в която ме избраха в драфта. Това, което направих в гимназията беше страхотно, но нямаше значение преди да стигна дотам, докъдето исках. А имено - NBA. Така че, когато ме изтеглиха от гимназията беше времето когато разбрах, че наистина мога да играя.
-Идвала ли ви е изведнъж мисъл посредата на мач, пред препълнена зала, " Човече, не мога да повярвам че съм тук..."
Монта Елис: Никога не ми е идвала тази мисъл по време на мач. Миналата година, докато вървях около съблекалнята или просто обграден от съотборниците ми, поглеждах към стената и ми идваше тази мисъл. Израстнах с една година и вече съм над това. Само тогава ми идваше тази мисъл.
-Колко гордо е семейството ви с това, че успяхте да достигнете NBA?
Монта Елис: Те са много горди, главно заради това от каква ситуация излизам и с какво съм решил да се занимавам. Някои хора от моето семейство все казват, че ще направят това и онова, но никога не го правят.Аз го направих и успях. Излязох от ситуацията, в която бях и създадох по-добри условия и за тях. Така че, те са много горди с мен.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
