|
- Кое е най-голямото препядствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Крис Бош : Да не се влияя от шума за това кой трябва да е там и кой не. Много хора не ми обръщаха особено внимание, тоест нямаше големи очаквания към мен, но все още преследвам мечтите си. Не мисля, че много хора мислеха за това, камо ли да очакват да го направя.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Крис Бош : Развлечение. Беше забавление за мен. Наистина се забавлявах много. Играейки баскетбол се разтоварвах. Наистина не се стремях да бягам от нещо. Имах си забавления в къщи. Играенето на Баскетбол винаги беше много забавно.
- Пораствайки, какво бихте направили за да играете баскетбол, дори ако е само да подскачате наоколо?
Крис Бош : Вероятно ходех почти една мили от дома ми до игрището. Качвах се на колелото за да играя с приятелите си. Не мисля, че сега бих го направил.
- Имал ли сте любим играч, като дете и кой беше той?
Крис Бош : Кевин Гарнет. Той беше първият висок играч, който беше атлетичен, боравеше си страхотно с топката, стреляше, въпреки факта че беше близо 2,10 висок. Да видя толкова висок играч, да играе по начина по който той го правеше за мен беше невероятно.
- Какъв беше любимият ви спомен от детския баскетбол?
Крис Бош : Когато бях в гимназията в моята старша година ние спечелихме щатския шампионат . Това беше най-хубавото.
- Хай-полезния съвет който съм получил....
Крис Бош : Не мога да си спомня кой точно ми го каза, но Винаги се стреми да бъдеш на-добър, без значение какво ще стане и винаги рабори много усърдно е нещо, което ще помня вечно.
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Крис Бош : Винаги работи много. Това е основното. Винаги вярвяйте в себе без значение какво ще се случи, трябва да държите мечтите си живи.
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Крис Бош : Вероятно още от когато можех да ходя. От начало беше нещо с което само си играех, но после исках да знам как да стрелям, после как да дриблирам, след това исках да играя, и така започнах.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Крис Бош : Някъде на 16, 17. За мен беше много интересно. Ставах по-добър и по-добър. Започнах да използвам чуждия потенциял, като мерило и веднъж открих, че мога да играя срещу тях, тогава бях наистина много развълнуван. Тогава също започнах да си мисля, че наистина мога да играя. "Може би някой ден ще пробия в лигата", започнах да мечтая и да се надявам, че един ден тази мечта може да се осъществи.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Крис Бош : Да, но не и по време на игра. По време на мач съм винаги много фкусиран върху играта си и върху тази на опонента ни. Но когато си почивам и си казвам, "Уоу това е наистина готино. Това е НБА." От там от където дойдох, от игрището на което играех само за забавление, до тренировките в гимназията и различните щати, е доста изумително.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Крис Бош : Те са много горди. Наслаждават се, толкова, колкото и самият аз. Те са винаги мнго щастливи, когато ме видят да играя. За родителите ми, това да ме видят по телевизора и да кажат, че техният син е в НБА, мисля че е страхотно изживяване за тях.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
