|
- Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Маркъс Кемби : Препятствието, което трябваше да преодолея беше работата върху моята игра, защото знам, че в НБА е пълно със страхотни суперзвезди.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Маркъс Кемби : Спасител. Кварталът в който растях беше много тежък. Имаше много наркотици и много банди , които упражняваха насилие над мен. Но на баскетболното игрище, наистина намирах място, където се концентрирах.
- На какво сте готов, за да имате шанса да играете баскетбол,, дори ако е само да подскачате наоколо?
Маркъс Кемби : Бях готов на всичко. Помня, като малко дете майка ми не ме пускаше да ходя на площадката на големите, защото се застоявах твърде много там. За това там, където живеехме имахме от тези въжета за простиране (опънати въженца или телове, на които се слагат мокрите дрехи). Режех дъната на кантите от мляко и ги закачах на въжетата за да се получи нещо от рода на баскерболно игрище. И така аз и много от мойте приятели за пръв път имахме шанс да играем баскетбол.
- Кой беше вашия баскетболен герой, и защо?
Маркъс Кемби : Моят любим играч за всички времена, това трябва да е Dr. J. Той е човека с който растях, гледайки го по телевизора. Винаги се възползвах да гледам мачовете на 76ers колкото се може повече. И до този ден ние сме добри приятели.
- Кой е хубавият ви детски спомен?
Маркъс Кемби : Моят най-хубав детски спомен мися че е на Коледа, когато бях на 4 или 5 годишен и получих първата си баскетболна топка. Постоянно дриблирах с нея в дома си, а майка ми винаги беше разтревожена за мен да не счупа нещо. Аз бях единственото момче, като имах и две сестри. Най-накрая намерих нещо свое, и това беше тази топка. За това вероятно именно тази Коледа.
- Най-добрия баскетболен съвет който получих беше....
Маркъс Кемби : Май-полезеният съвет, който получих мисля че беше от непокорните ми принципи, които ме научиха никога да не се предавам. Да преследвам мечтите си, така че това е което се стремях да правя след това.
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Маркъс Кемби : Винаги първо и най-важно им казвам, че трябва да вдигнат книгите. Ако нямаш образование зад теб, няма да те оставят да играеш на игрището, особенно на гимназялно или на колежанско ниво. Определено трябва да вдигнете първо книгите.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Маркъс Кемби : Ами не знаех чак до гимназията. Получих възможност да взема стипендия и да отида да играя баскетбол в колежа, знаех че се бях насочил на правилен път, и тогава си помислих, че наистина може да стане нещо от мен.
- Случвало ли ви се е по средата на мач в препълнена зала изведнъж да ви дойде мисълта "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Маркъс Кемби : Всеки ден. Всеки ден когато дойда в залата и се огледам на около виждам момчета, като Кармело Антъни и Алън Айверсън и всички тези страхотни играчи, които са в отбора ни, се чуствам всякаш сънувам.
- Колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Маркъс Кемби : Мойто семейство е невероятн гордо с мен. Не съм израстнал с много неща в живота, но за шанса да играя в НБА, бях готов да дам всичко за това нещо. Дори до днес, те винаги се стараят да гледат всеки мач на Нъгетс.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
