|
-Кое беше най-голямото препядствие което преодоляхте за да стигнете до НБА?
-Пол Пиърс: Смятам ,че това е минавайки през всички тренировки на Треньор Рой(Уилиямс) в Канзас.Tой е наистина краен човек. Определено ще трябва да сложите работните си обувки всеки ден когато идвате на работа.Той тества умствените и физическите ти умения.
-Завършете изречението : Растейки, баскетболното игрище беше мое...
-Пол Пиърс:Растейки, баскетболното игрище беше моето душевно спокойствие.Когато всичко не е така както искаш,имаш много неща на ум, винаги можеш да отидеш на игрището.То беше като църква за мен.Oтдалечавам се от всичко.То е като моето "мирно място"
-До какви крайности бихте стигнал за шанс да поиграете баскетбол дори, ако е само да постреляте?
-Пол Пиърс: Вероятно да се измъкна от вкъщи когато съм наказан.
-Кой беше вашият баскетболен герой и защо?
-Пол Пиърс:Те са трима.Малко съм пристрастен като се има предвид ,че съм израстнал в Лос Анджелис гледайки Меджик Джонсън.Но любимите ми трима играчи, имахме тази дискусия миналата нощ, са Меджик(Джонсън),Майкъл(Джордан) и Лари(Бърд).Просто гледайки тези велики отбори от 80 да 95, от ерата на Джордан,ерата на Бърд и ерата на Меджик,е трудно да се намери неравенство между тримата.Те всичките са велики по тяхното време.След като израстнах на три пресечки от форума, трябва да кажа-Меджик Джонсън.
-Кой е любимият ви баскетболен спомен от детството?
-Пол Пиърс:Първата ми година в отбора на JV.Влязох в играта, като по това време не бях титуляр.Играх около 5 минути и вкарах победния кош.Помня как съотборниците ми бягаха на иргището ,скачаха върху мен и ме бутаха на земята.
-Най добрия съвет който сте получвал е...
-Пол Пиърс: Най-вероятно от брат ми.Бях разочарован от 9 и 10 клас,когато ме отрязаха от лятната университетска лига.Исках да сменя училищата.Наистина се отказах от училището ,защото имахме наистина добър отбор.Брат ми ми каза"Трява да се върнеш и да направиш отбора по-добър.Трябва да работиш дори по-здраво.Не можеш да избегнеш конкуренцията,така че това което можеш да направиш е да се върнеш и да предизвикаш самия себе си да си по-добър играч".Аз това и направих.От тогава съм бил предизвивкван в такива неща.Това ми помогна да развия етична работа.
-Какъв съвет ще дадете на някой който се стреми да играе в НБА?
Пол Пиърс: Tрябва постоянна работа.Не го правете по лесния начин.Няма никакви пряки пътища.Трябва да го правите стъпка по стъпка всеки ден.Дори сега, след седмица ще съм на 30, не мога да минавам по прекия път.Всеки ден ви трябва време.Това е единственият начин да станете по-добър.
-На колко години бяхте когато получихте първата си топка и как се почуствахте да имате собствена?
-Пол Пиърс: Дори не помня на колко бях.Най-вероятно съм взел една от YMCA ако са имали в излишък.
-Кога разбрахте,че наистина можете да играете?
-Пол Пиърс:Първата ми година в колежа.Смятах ,че съм имал една добра година.След това си помислих ,че съм достатъчно добър да играя при професионалистите.
-Идвала ли ви е изведнъж мисъл по средата на мач пред препълнена зала ," Човече,не мога да повярвам че съм тук..."
-Пол Пиърс:Тя продължава да ме осветлява всеки ден.Когато идвам на тренировка ,това е чудесна възможност и хората я взимат за даденост.Играя вече 10 години и съм благодарен ,че всеки ден идвам на тренировка и съм обграден от мойте съотборници.Виждал съм играчи да си идват и да си отиват играейки само 2-3 години ,а аз влизам в десетият ми сезон.За мен това е чудесна възможност все още да мога да играя.Аз не мога да го взема като даденост.Така че просто съм благодарен за това.
-Колко гордо е семейството ви с това ,че успяхте да влезете в НБА?
-Пол Пиърс:Сигурно възможно най-много.Аз съм късметлия и съм благославен.Те се молят за мен през цялото време и са благодарни за мен.
 
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
