|
- Кое е най-голямото препятствие, което вие преодоляхте за да стигнете до NBA?
Чонси Билъпс : Мисля, че това, че бях от Денвър беше най-голямата спънка. Той е повече футболен град. Там не е за баскетбол. Така че беше трудно, трябваше да ходя на различни лагери и други неща. Хората вероятно щяха да говорят преди да пристигна там, щяха да си казвт "той е добре" защото не играе срещу някой конкурентен всяка нощ. Така че аз трябваше постоянно да се доказвам, а и обичам предизвикателството, но всяко спиране аз трябваше постоянно да доказвам, че аз бях истински.
- Пораствайки, какво бихте направили за да играете баскетбол, дори ако е само да подскачате наоколо?
Чонси Билъпс : Бих направил всичко. Разбира се ако нямах задължения, които трябваше да върша, като подрязване на тревата, да изхвърлям боклука, неща от този род . . . Връщах се в къщи, да подрежа тревата, да изхвърля боклука, да си почистя стая, всичко за 30 минути,, толкова бързо, колкото се можеше,. Можеше да не свърша добре работата, но аз щях да го правя така бързо, че да можех да отида в "rec center" и да играя баскетбол.
- Имал ли сте любим играч, като дете и кой беше той?
Чонси Билъпс : Харесвах Меджик Джонсън. Той беше моят любим играч. Джордън беше най-добрия, но Меджик ми беше любим защото, чувствах че той е победител. Той правеше всяко едно нещо за да можеше да победи. Играеше на всяка позиция, когат трябваше. Той щеше да отбележи повече точки някоя вечер, когато трябваше. Просто обичах Меджик, той беше моя любим играч определено.
- Какъв беше любимият ви спомен от детския баскетбол?
Чонси Билъпс : Мисля че това беше турнира, когат моят отбор победи в Grand Junction, в Колорадо в 6-ти клас. Беше само отбор от inner city, целия отбор беше от чернокожи и ние посетихме турнир в Grand Junction, където бяха най-вече бели. Но ние отидохме уверени и спечелихме турнира. Беше страхотно, защото там нямаше много хора, който искаха да не печелим,. Така ние се чувствахме сякаш сме постигнали нещо голямо.
- Това трябва да е било страхотно изживяване само по себе си?
Чонси Билъпс : Да наистина беше. То наистина ни научи на повече от баскетбол в този турнир. Треньора ни предупреди как стоят нещата, но никога не знаеше докато не минеш през нещо такова. Това вероятно беше най-специалният ми момент в детството.
- Завършете изречението.... " Растейки баскетболното игрище беше мой"
Чонси Билъпс : Убежище. Държеше ме на страна от всички неща в квартала. Когато бях на площадката, просто бях на площадката. просто бях щастлив, не мислех за нищо друго ставащо в моя живот. Това беше моето убежище.
- Значи може да се каже, че това е било нещо, като товя собствена зона, така ли?
Чонси Билъпс : Да
- Всеки ви дава баскетоблни съвети. Кой мислите, че е бил най-добър?
Чонси Билъпс : Един мой треньор ми каза, " Когато печелите нещо всеки се опитва да бъде звездата на отбора, опитвайки да отбележи всичките точки". той ми каза да играя за победата. Той ме научи така, че след това винаги съм играл точно за това. Мися че това е и една от причините, поради която харсвам Меджик толкова много.
- Какъв съвет бихте дал на някого, който би искал да играе в НБА?
Чонси Билъпс : Не става за една нощ. Мисля, че едно от нещата, които хората не разбират е това колко осърдно работите. Дължи се на повторение и трябва да си го поставите за цел. Хората ви виждат по телевизията, виждат ви да карате наоколо хубави коли, виждат ви да правите това и онова, донякъде го карат да изглежда лесно.
- Кога осъзнахте, че наистина я умеете тази игра?
Чонси Билъпс : Вероятно някъде около 9-ти 10-ти клас, когато почуствах, че имам големи шансове да направя нещо много специално. 7-ми и 8-ми клас, играх само защото моята основна цел беше да получа стипендия за да отида в колеж. Както казах по - рано, нямаше много хора от мояквартал, които можеха да отидат в NBA. Всичко което исках е просто да отида в колеж. Знам, че ако бях взел стипендия, щях да отида в колеж а ако не, моите родители вероятно нямаше да могат да ме издържат финансово за да отида в колеж. Онова беше моята голяма цел. 9-ти клас бях играч на щата, на годината. Така започнах да смятам, че ме бива и бях благословен човек.
- Заставал ли си някога по средта на някой мач на игрището и да си си казвал "Човече, не мога да повярвам че съм тук"
Чонси Билъпс : Първият мач в моята кариера, бях в Бостън и играехме срещу Джордън и Булс а точно тогава те бяха в серия. Имаше моменти през които наистина изпитвах страхопочитание. Тогава бях на линята за изпълнение на наказателни удари а Джордън стоеше отстрани. Тогава просто го погледнах сякаш " ти наистина ли " Наистина аз бях там на игрището и играех редом с Джордън и Денис Родман. Знаете какво имам в предвид. Бях сякаш "Как направих това?" Беше невероятно. Това беше единственият момент в който бях изпълнен със страхопочитание...
- На колко години беше, когато получи първата си баскетболна топка, и как се почувства?
Чонси Билъпс : Мисля че започнах да играя когато бях на 9 или 10. Бях сякаш....... аз спах с това нещо. Не я изпусках от поглед. Третирах я сякаш беше златен медал или НБА трофей или нещо такова.
- В заключение, колко е гордо семейството ти, че успя в НБА?
Чонси Билъпс : Семейството ми е много гордо с мен. Както казах това е нещо, което правя повече от 20 години...Когато си достигнал върха на нещо върху което си работил и си се посветил на него, те знаят че не беше лесно за мен. Работих за всичко, и те са крйно горди с този факт.
 
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
