|
 Лаурен Джаксън е родена на 11 Май,1981 в Албъри,Австралия. Нейните родители са Мери и Гари Джаксън. Лаурен има брат на име Рос,който е една година по-малък от нея. Майката на Лаурен е висока 188см. И е играла баскетбол за Опалс и женския национален отбор на Австралия.Тя изгрява,като състезателка на Университета Луизяна от 1976 до 1978. Мери доминирала толкова много като центур през 70’ и 80’ че била наречена женския Уилт Чембърлейн.
Бащата на Лаурен бил 196 см. висок и притежавал нежероятен отскок и играел за националния отбор на Австралия, въпреки че никога не е бил голяма звезда. И двамата родители тренирали млади отбори в Ню Саут Уеилс, когато Лаурен била малка.Само две годишна тя гарантирала че Австралия ще спечели златен медал на Олимпиадата,ако тя играе.Когато била на четири години тя изглеждала доста комфортно на игрището и под пейките,където прекарвала безбройни часове гледайки тренировките на родителите си.
За разлика от повечето семейства, които комуникирали предимно на масата вечер, семейство Джаксън комуникирали най-много на игришето пред къщата им. Като малка Лаурен никога не се предавала и не позволявала да губи,затова на нея с брат и им било забранено да играят един на един.
Лаурен била много любопитна за човека с който майка и била сравнявана. Тя започнала да колекционира записи с Чембърлейн и се възхищавала на атлетизма му. С четенето за него тя осъзнала че той бил много повече от баскетболист. Той е тренирал висок скок в колежа и е бил спринтьор, той е можел да бъде един от най-добрите лекоатлети в света. Лаурен започнала да си поставя за цел да стане уникален играч, като Чембърлейн. Като тинейджърка преди мач тя седяла и медитирала пред един от плакатите му.
 На тринайсет Лаурен играела за националния отбор; на 14 била 180 и била поканена да посещава Австралийския Институт по Спорт,а на 15 приела.За нея това било невероятно възможност. Като малка всички и се подигравали че била много висока. Сега тя била заобиколена от децаа, които споделяли огромните и таланти. В АИС младите атлети живеят заедно в общежития, вдигат тежести сутрин и учат след обед. След това тренират или имат мачове.На Лаурен и било много трудно да се приспособи към новите условия. АИС било разположено на три часа от къщата на сем. Джаксън, така че Гари и Мари решили да се преместят по-близо до дъщеря си и взели жилище в близост до АИС.
Да бъде приета в АИС и играейки за треньор Фил Браун било важна стъпка за Лаурен. Повечето АИС атлети играели професионално след завършването си. Всъшност половината играчи в женския национален отбор на Австралия идват от АИС.
Лаурен била толкова висока,грациозна, атлетична и отдадена на баскетбола, че имало много малко неща на които един треньор би могъл да я научи, за които тя вече не била открила сама. Нейните треньори се възхищавали най-много на това че тя не изглеждала да знае колко по-добра била от другите.Лаурен винаги поставяла отбора на първо място и себе си на второ.
На 16 Лаурен била 190см висока. Лаурен винаги е била играч,който можел да вкарва по много точки на мач, но сега и останалата част от играта и почнала да се развива.Тя виждала игрището много добре и можелада подава и дриблира отлично и спокойно можела а бъде гард. Тя била най-добрата в отбора си.
Лаурен била поканена да се присъедини към „Опалс” за Световното през 1998 в Германия, и на 17 станала най-младата състезателка в историята на националния отбор. Лаурен даже играла в националния отбор с някои от бившите съотборнички на майка си.През 1998,на Световното, Лаурен направила своя дебют с „Опалс” и им помогнала да спечелят бронзовия медал.Тинейджърката била смъртна резерва непозната за света на баскетбола извън Австралия когато турнамента почнал. До края тя била първия човек,за който се знаело че ще е на игрището и отбелязвала по точка на минута и се борела невероятно.
След това и представяне Лаурен имала предложения от американски отбори и от европейски отбори,а също така имало интерес към нея от страна на ABL и WNBA.Тя също така била много търсена от компании за спортни стоки. Междувременно треньор Том Маер променил нападението на отбора да се върти предимно около Лаурен.
Предпочитанията на Лаурен били да играе в отбор на източния бряг близо до дома и. АИС имали традиция да играят с по-възрастните баскетболистки на WNBL и обикновено губели по ужасен начин...те буквално били размазвани,но Лаурен променила традицията ,като станала MVP и също така отбора и станал първи.
 Лаурен била твърде бърза,за да бъде пазена от центрове и твърде висока, за да пъде пазена от другите. Лаурен не се плашела от нищо. Тя била научена от родителите си как да дава повече от това, което може.За два сезона с „Канбера”, Лаурен спечелила наградата за реализатор и довела отбора си до титлата на WNBL през 2000година. Междувременно Лаурен играела за „Опалс” в международни турнаменти,което включвало подготовката за Олимпиадата през 2000г. Въпреки че била най-младата състезателка в отбора тя се превърнала в незаменим лидер. Всеки се чудел как Лаурен би се справила със съревнованието с едни от най-добрите баскетболистки. Те получили отговора в един мач през 1999 срещу отбора на Щатите,когато Лаурен играла срещу Лиза Лесли и не се поколебала да я блъсне доста силно и съдията свирил фаул. По-късно Лесли я ударила също и Лаурен я обидила и всички били изумени,но в последствия нито една от двете не се извинила.
Лаурен прекарала следващата година върху подобряването на защитата си и лявата си ръка.Като една от четирите тинейджърки в националния отбор тя се превърнала в лидер,като дори окуражавала младите си съотборнички да открият техните диви страни чрез татуйровки, пиърсинги и т.н.
За две години от както Лаурен била на световната баскетболна сцена тя изиграла повече от 50 международни мача и придобила достатъчно самочувствие да експериментира на игрището.Когато се окажела в нова ситуация, тя обикновено отговаряла по чисто нов начин за учудване на феновете и съотборничките си. Това се оказало проблем за треньора и, защото съотборничките и станали твърде зависими от Лаурен и разчитали прекалено много на нея.
На Олимпийските игри Австралия и Америка се срещнали на финала. Лаурен играла много добре, но за съжаление тя била една звезда срещу пет. По време на мача Лаурен се борела за позиция с Лиза Лесли и удължената коса на Лесли се оказала в руцете на Джаксън.Тогава американката промърморила на Лаурен да задържи косата,че тя ще вземе златния медал.
След мача Лесли обвинила Лаурен че го е направила нарочно, но Лаурен не успорила твърдението, а само по-късно заявила пред медиите, че да отскубе опашката на Лесли било най-доброто нещо случило се на Олимпиадата. След Олимпиадата Лаурен решила че имала още какво да постига и че било време да покори и върховете на баскетбола в Америка или по-точно в WNBA.
На 20 Април 2001 Лаурен била избрана под номер едно в драфта от Seattle Storm. Тя била изключително полезна за отбора, като можела да играе на всяка една позиция. В първия си мач Лаурен отбелязала 21 точки за попедата на отбора си. Тя играела стабилно през целия сезон, но за съжаление това не било одстатъчно за успеха на отбора и Seattle Storm губели два пъти повече отколкото побеждавали като завършили сезона с 10-22. Джаксън завършила сезона, като била сред лидерите във всеки един важен статистически показател. Тя дори взела участие в All-Star Game и отбелязала 11 точки. WNBA било всичко, което Лаурен очаквала да бъде, но не и живота в Щатите. Лаурен изпитвала огромна носталгия към дома си и когато след края на сезона се завърнала в Австралия се спекулирало, че може би тя няма да се върне повече в Америка. Но всичко си дошло на мястото и Джаксън се завърнала през новия сезон в WNBA, като този път имала помощ от страна на новото попълнение в отбора Сю Бърд. В първия мач Сю била звездата на отбора,а Лаурен прекарала мача на пейката поради контузия на глезена. В края на сезона Лаурен завършила четвърта при топ реализаторите с 17.2 точки средно на мач. Тя отново била избрана да участва в All-Star Game.
Годината, в която Лаурен „ избухнала” била 2003. На терена Джаксън показвала великолепна игра. През Юни тя станала най-младата баскетболистка, отбелязала 1,000 точки в WNBA. Най-много точки Лаурен отбелязала срещу LA Sparks ( отбора на Лиза Лесли), тя вкарала 17 коша. За съжаление след този мач нещата за Seattle не вървяли толкова добре, тъй като Сю Бърд получила контузия на коляното. Когато и чешката баскетболистка Водичкова се контузила, всякакви надежди за плейофите изчезнали.
Виждайки,че няма друг избор треньорката-Донован, инструктирала състезателките си да се опрат на Лаурен. Джаксън отговорила по най-добрия възможен начин и помагала на отбора си да побеждава, въпреки пречките. Най-доброто и’ представяне било срещу San Antonio(32 точки и 18 борби).
Лаурен приключила сезона, като топ реализатор на лигата с 21.3 точки,втора при борбите(307) и чадърите(64). Тя също била избрана и за MVP на лигата.
 През следващата година всичко вървяло добре.Отбора имал рекорд от 17-8 когато лигата била разпусната заради Олимпийските игри в Атина. Там на финал се срещнали Австралия и Щатите. За съжаление Лаурен играла разочроващо на финала и австралийския отбор загубил с 74:63.
Когато сезонът бил възобновен отбора на Лаурен завършил втори в Запада, като Джаксън отново завършила като топ реализаторка на лигата с 20.5 точки и била сред лидерите за процент на стрелба,борби и чадъри. Плейофите започнали по стресиращ начин, като Лаурен се озовала на пейката заради натрупани фалове,но въпреки това Seattle взели лесно победата срещу Minnesota Lynx.
След няколко трудни мача отбора на Джаксън стигнал до полуфинала и те трябвало да се изправят срещу Monarchs. Радостта на Лаурен била погасена,когато и съобщили че баба и’ е починала. Потресена от новината Лаурен решила че трябва да се върне у дома, за да присъства на погребението и поискала разрешение от отбора си. Те оставили решението на нея, но когато Джаксън се обадила на родителите и’ те и казали да остане и да играе,защото това би искала и нейната баба. В първия мач Seattle загубили с 74:72 и трийсетте точки и тринайсетте борби на Лаурен отишли на вятъра. В следващия мач Seattle победили с 66:54 и изравнили сериите. Третия мач бил истинска класика, като Бърд се завърнала 24 часа след операция на носа, за да играе и завършила с рекордните 14 асистенции. Лаурен била на всякъде по терена. Тя вкарала 6 тройки. Всяка нейна стрелба била кош.Така победител излезнал отбора на Seattle с 82:62. Тази победа им спечелила възможността да се борят за титлата на WNBA срещу победителите от Изтока- Connecticut Sun. Лаурен и Сю били избрани в First-Team All-WNBA.
Първият мач бил пълно разочарование,като късно в мача разликата се стопила и Seattle загубили с 68:64. Във втория мач Seattle победили с 67:65. В третия мач победител отново излязъл отбора на Лаурен (74:60) , като MVP на финалите станала Бети Ленокс(съотборничка на Лаурен). Разликата между Лаурен сега и преди няколко години била,че вече тя осузнала че не може да побеждава всеки мач сама.
( Биографията на Лаурен Джаксън е до 2004 година)
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
