Веднъж на всяко поколение се ражда играч , който наистина може да бъде наречен суперзвезда . Лари Бърд беше такъв играч . За 13 сезона с Бостън Селтикс , от 1979-80 до 1991-92 , Бърд олицетворяваше борбеноста , постоянството и превъзходството във всички области на играч като реализатор , подавач , борец под коша , защитник , отборна игра и може би над всички като спиращ дъха изпълнител . Бърд беше толкова уверен в себе си , че беше известен с това , че се изправяше пред скамейката на опонентите си и предвиждаше 40-точков актив за себе си.. Той беше толкова смъртоносен стрелец , че понякога тренираше стрелба от 3-ката със затворени очи . Между играчите от поколението на Бърд , може би само Меджик Джонсън се смяташе за по-добър подавач , играч с който ще бъде свързван неразделно завинаги . Малко са играчите играли по-твърдо от Бърд , който би скочил в публиката и през масата на пресата за да вкара в игра някоя изпусната топка . Бърд беше олицетворение на “Гордоста на Селтикс” . Той беше елегантен , уверен в себе си , трудолюбив играч който устояваше на напрежението и вдъхновяваше съотборниците си за прояви .

Подобно на Боб Кози , Бил Ръсел , Джон Хавличек и Дейв Коуенс , въздържания Бърд привлече прожекторите към себе си , но по-скоро като играч , който изкарваше на показ най-доброто от играчите около себе си . Но дори тези легендарни играчи не напълниха Бостън Гардън с огромни успехи , фенове и доминиращи игри по начина по който го направи Бърд . Той помогна да бъде възстановена привилегията “Селтикс” , която страдаше от ниското равнище на игра и лоша посещаемост в късните `70. С Бърд като фокална точка на завършения отряд , Селтикс спечели три титли в НБА и 10 в Атлантическата дивизия . В допълнение към трите шампионски пръстена , Бърд натрупа внушителна колекция от персонални постижения . Той стана третия (и първия който не играе като център) който успява да спечели 3 пъти подред “Най-ценен играч на НБА”. 12 пъти участник в Мача на звездите , два пъти “Най ценен играч на финалите на НБА” и 8 пъти член на Първия Отбор на НБА . 4 пъти водач в ранглистата за най-добър реализатор на наказателни удари . Завладяващ перфекционалист , Бърд беше идолизиран от феновете на Селтикс и баскетболните пуристи от всички вярности(purists of all allegiances) .

Неговите “чудеса” в последните секунди , вариращи от изглеждащите невъзможни обратни поднасяния(reverse layups) до свръхестествените 35-футови бомби над многобройните защитници никога не са преставали да смайват тези които са проследили кариерата му . “Лари Бърд помогна да се определи пътя по който поколение баскетболни фенове дойде да види и оцени НБА” каза Ковисар Дейвид Дж. Стерн когато Бърд се оттегли поради болезненото състояние на гърба си през 1992 , след като завоюва златен медал с първия “Отбор на Мечтите”(Dream Team) в Барселона . Легендата Бърд се ражда в малкия град Френч Лик (French Lick) , сгушено в зърнената провинция на Индиана , където неговото семейство водело спартански живот. Френч Лик имало население от 2,059 жители повечето от които отивали да гледат домакинските игри на Спринг Валей(Springs Valley) в щат където взимали много насериозно училищния баскетбол . Публиката често достигала 1600 човека и всички те били там за да гледат русокосата стреляща фурия със смешна усмивка наречена Лари Джо Бърд . През последвалия втори сезон който бил прекъснат от счупен глезен , Бърд се изявил като звезда . Спринг Валей постигнал 19-2 и младия Бърд станал местна знаменитост .

Феновете винаги били готови да закарат родителите на Бърд , които не можели да си позволят кола . В горните класове Бърд станал училищен реализатор на всички времена и около 4000 човека посетили последната му игра у дома . Бърд намерил смяната към колежански живот трудна . Той започнал в Индиана Хоосер(Indiana Hoosier), но по-късно напуснал училище и отбора трениран от легендарния Боби Кнайт(Bobby Knight). След това напуснал местния колеж Нортууд Институт (Northwood Institute) . Накрая Бърд се записал в Индиана Стейт (Indiana State) , които имали резултат 12-14 в предишните две години и където напрежението не било същото като в Идиана(Indiana) - многогодишни топ 10 и национални претенденти за титлата. Посещаемоста на домакинските игри достигали около 3,100 зрители когато Бърд пристигнал в Индиана Стейт, но както бе направил в Спринг Валей Бърд собственоръчно сложил в ред отбора и издигнал отбора си над средните нива. Средно правел над 30 точки и 10 борби за Sycamores (голям клен) през първия си сезон . Продажбата на билети за редовния сезон се утроили . Телевизионните станции показвали клипове с Бърд вместо реклами . Студентите пропускали лекции за да се подредят за билети 8 часа преди началото на продажбите .

“Лари Бърд Топката” беше най-известния играч в Тери Хаут(Terre Haute) . Sycamores бяха непобедими и достигнаха No. 1 в старшата година на Бърд докато отбора на Мичигън Стейт (Michigan State), в който участваше защитника 6-9 Ървин Меджик Джонс (Earvin "Magic" Johnson) не ги поваля в играта за титлата на NCAA през 1979 – един от най-гледаните баскетболни мачове в баскетболната история . Бърд беше определен като Колежански Играч на 1978-79 и напусна Университета на Индиана Стейт (ISU) като петия по-точки играч в историята на NCAA . Sycamores постигнаха 81-13 през три-годишната кариера на Бърд. Бостън Селтикс избира Бърд в драфта на НБА през 1978, надявайки се че Бърд, който става избираем за НБА след първата си година, ще се откаже от последвалите години в университета, но знаейки че дори и да не го направи си заслужава чакането. През 1977-78 Селтикс постигат рекорд от 32-50 – най-лошия им от сезон 1949-50.

Когато Бърд избира да се върне в Индиана Стейт за още една година Селтикс падат до 29-53, но Бърд най-накрая идва в Бостън за сезона 1979-80 и подпалва един от най-великите обрати в НБА. През 1979-80 Селтикс подобряват с 32 игри резултата си до 61-21 и се връщат на върха в тяхната дивизия. Играейки във всичките 82 мача, Бърд води отбора в реализиране(21.3т/и), борби(10,4б/и), откраднати топки(143) и играни минути (2,955) и е втори по асистенции (4,5а/и) и стрелби от 3-ката (58). Въпреки че и Маджик се проявява по невероятен начин през първия си сезон за тогавашния шампион на НБА Лос Анджелис Лейкърс (Los Angeles Lakers), Бърд е определен като “Новобранец на Годината” и прави първото от 12-те си участия в “Мача на Звездите на НБА”. Сделка извън сезона, която много смятат за най-неизгодната в историята на НБА, привлича центъра Робърт Париш(Robert Parish) и 6-тия играч Кевин МакХейл(Kevin McHale) в Бостън, които се съюзяват с Бърд и ветерана Седрик Максуел(Cedric Maxwell) и донасят на Селтикс шампионската титла на НБА през 1980-81. Бостън преживява паметен финал в сериите за финалите на Източната Конференция срещу Филаделфия(Philadelphia), в която Селтикс се възстановяват от дефицит от 3-1 и вписват come-from-behind победи в последните три мача след което взимат титлата от Мозес Малоун(Moses Malone) и Хюстън Рокетс(Houston Rockets) във финали от шест игри. Бърд за пореден път води в отбора си по реализация(21,2), борби (10,9), откраднати топки (161) и играни минути (3,239). Феновете пълнят не само Бостън Гардън(Boston Garden),в която се проведоха последните 541 игри от кариерата на Бърд, но и залите в цялата страна за да бъдат свидетели на подвизите на Бърд. Заедно с Меджик, Бърд съживяваше НБА, помагайки на лигата да живее с новия си лозунг: "NBA Action: It's FAN-tastic."

Само след два сезона, феновете, треньорите и играчите знаеха какво представлява Бърд: големи резултати и сграбчващо представяне. Концентрацията и присъствието на духа в Бърд бяха недостижими. Той беше неуловим и сякаш не можеше да бъде спрян. Часовете прекарани в трениране на стрелбата си като младеж се отплатиха по огромен начин в НБА. Нито един играч през неговата ера не беше толкова добър и постоянен стрелец като Бърд. През сезона 1981-82, Бърд прави първото си от 3-те последователни участия във “Втория Отбор на Защитниците на НБА”(NBA All-Defensive Second Team), въпреки че е относително бавен и не е от най-добрите персонални защитници, неговото предчувствие и усещане за игра го правят несравним отборен защитник. Както много забелязвали, той предвиждал разигравания не по време на разиграването им, а още преди да бъдат започнати. Бърд става подвласник на Мозес Малоун(Moses Malone) за наградата за “Най-Ценен Играч на НБА”, както прави и последвалата година. 19-те точки на Бърд в “Играта на Звездите”(NBA All-Star Game) през 1982 включително и 12 от последните 15 за Изток-а му донасят наградата за “Най-Ценен Играч”(MVP). Въпреки това чак през сезона 1983-84 Селтикс се завръщат на финала на НБА.По това време средната успеваемост на Бърд достига средата на 20-те(scoring average had reached the mid-20s) и средно прави повече от 7 асистенции. Той също вкарва почти 90% от наказателните удари.

Излизайки от първия си от трите поредни MVP сезона, трети постигнал това след Ръсел(Russell) и Чембърлейн(Chamberlain), Бърд помага на Селтикс за 7-игрови триумф над Лос Анджелис Лейкърс (Los Angeles Lakers) във финала на НБА за 1984. Това е първата среща след края на редовния сезон на Бърд и Меджик след играта за титлата на NCAA през 1979 и е запомняща се. В игра 5, с температури в Бостън Гардън(Boston Garden) достигащи 100 97(?) градуса, Бърд вкарва 34 точки, водейки Селтикс към 121-103 победа. В игра 7 рекорден брой зрители гледат как Бърд отбелязва 20 точки и взима 12 борби за победата на Бостън с 111-102. Със средно по 27,4 точки и 14 борби през сериите, Бърд е титулован “Най-ценен Играч на Финалите”(Finals MVP). Резултатноста на Бърд достига 28,7 точки през сезона 1984-85, втората най-висока в лигата и в неговата кариера. Той увеличава този резултат с рекордните за кариерата му 60 точки срещу Атланта (Atlanta). Той също вкарва 56 от 131 3-ки за 0,427 успеваемост, втора в НБА след Байрън Скот(Byron Scott) от Лейкърс. Травни на лакътя и пръстите на Бърд спомагат за 6-игровата загуба на Селтикс срещу Лейкърс във Финалите през 1985. Въпреки това в края на сезона Бърд печели неговата втора поредна награда за “Най-Ценен Играч на НБА”. Последвалата година в която Селтикс спечелват 16-тата се титла, Бърд извоюва статуса си на жива легенда. Той е обсипан с награди: “Най-Ценен Играч на НБА”, “Най-Ценен Играч на Финалите на НБА”, The Sporting News Man of the Year и Associated Press Male Athlete of the Year. Той води лигата със вкарани 3-ки (82) и успеваемост при наказателните стрелби(0,896), нечувани постижения за нападател.

Той се намира в Топ 10 в три други категории. Дори печели първото състезание по стрелба от 3-ката в NBA All-Star Weekend. Селтикс завършват сезона с рекорд от 67-15 – най-добрия им с Бърд. Във финалите срещу Хюстън(Houston), Бърд почти прави triple-double (24.0 т/и, 9.7 б/и, 9.5 а/и). В решителната 6-та игра Бърд нанизва 29 точки, 11 борби и 12 асистенции. Той взима втора награда за “Най-ценен Играч на Финалите на НБА”. Следваща година Бърд прави поредния подвиг. Той става първия играч който вкарва поне 0,500 от стрелбите си от игрището (0,525) и 0,900 от линията за наказателните стрелби (0,910) в един сезон. По класически начин Бърд доказва че това не е случайност като го повтаря през следващия сезон (0,527 и 0,916). И все още успява да постигне средно по повече от 9 борби и 6 асистенции и през двата сезона. Като коварен защитник най-известната кражба на Бърд идва в игра 5 от Финала на Източната Конференция срещу Детройт. Губейки с 107-106 Бърд открадва топката от връщащ(inbounds) пас на Исак Томас(Isiah Thomas) и подава на Денис Джонсън (Dennis Johnson), чието поднасяне донася победата на Бостън. Селтикс печелят физически натоварващите серии в 7 игри и продължават до финалите за 4-та поредна година, срещайки се с Лейкърс за 3-ти път. Но Лос Анджелис (Los Angeles) печелят серията в 6 игри. Бърд, вече 30 годишен и с влошаващо се състояние на гърба и проблеми с краката няма да спечели четвърти шампионски пръстен. Но все още има какво да покаже. През 1987-88 Бърд става първия играч на Селтикс който записва 42-20 игра с 42 точки и 20 борби срещу Индиана. Той достига рекордните за кариерата му средно по 29,9 точки на мач като само 5 точки не му достигат за 30.

Бърд също печели трета последователна NBA Long Distance Shootout награда, подвиг по късно достигнат от Крейг Ходжес (Craig Hodges) от Чикаго Булс(Chicago Bulls) през 1990-92. В игра 7 на Източните полуфинали през тази година срещу Атланта, Бърд провежда в 4-тата четвърт паметно надстрелване с Доминик Уилкинс(Dominique Wilkins) от Хаукс(Hawks). Бърд излива 20 точки във финалната част за да надмине Доминик и да доведе Селтикс до победа – въпреки бронхиалната си пневмония. Въпреки това Селтикс падат от Пистънс(Pistons) на финалите. Операция за премахване на шипове от костите позволява на Бърд да играе само в 6 игри през 1988-89. Следващата година Бърд постига третата най-дълга поредица от вкарани стрелби от наказателната линия със 71 последователни успешни опита. Бърд пропуска 22 игри през 1991-91 заради притиснат нерв на гърба си, състояние което в края на краищата го тласква към оттеглянето му. В първите серии през тази година, Бърд натъртва лошо лицето си във втората четвърт в Игра 5 срещу Индиана( Indiana). Неговия гръб също е наранен, но Бърд се завръща в третата част за да помогне на Селтикс да достигне емоционална 124-121 победа. След този сезон от гърба му е премахнат диск, но това не помага значително. Следващия сезон е последен за Бърд. Той пропуска 37 игри заради продължаващите проблеми с гърба му. В предаваната по националната телевизия игра срещу Портланд(Portland) през Март, Бърд прави още едно последно невероятно представяне – той отбелязва 16 точки в последната четвърт, включително последните 9 точки за Селтикс и изравняваща тройка в последните две секунди. Бостън побеждават с 152-158 в две продължения. Бърд завършва с 49 точки, 14 борби, 12 асистенции и 4 кражби. “Всеки път когато Бърд е на терена всичко може да се случи” казва Клайд Дрекслер(Clyde Drexler) от Портланд (Portland) на Бостън Хералд(Boston Herald) след играта.

Единствения си забележим гаф в кариерата си Бърд пропуска обикновено поднасяне в продължението, което е можело да запечата игра 4 в плейофите с Кливланд(Cleveland) презз същата есен. Кливланд побеждават в 7 игри: Бостън губи три от четирите игри в които Бърд не може да играе заради гърба си. Краят на кариерата на Бърд се вижда, но не и преди още едно последно постижение: златен медал през 1992 с първия Дрийм Тийм(Dream Team), който доминира в Барселона и печели милиони фенове на спорта с брилянтните си изпълнения. С наближаването на сезон 1992-93, Бърд решава че не може да продължава. На 18 Август 1992 той обявява оттеглянето си. След 897 игри Бърд се оттегля с 21,791 точки (24,3 т/и), 8,974 борби (10,0 б/и) и 5,695 асистенции (6,3 а/и). През кариерата се той вкарва 0,496 от игрището и 0,886 от наказателната линия ставайки 5-ти на всички времена във втората категория (latter category) след Марк Прайс(Mark Price), Рик Бари(Rick Barry), Калвин Мърфи(Calvin Murphy) и Скот Скийл(Scott Skile). Бърд е назначен като специален асистент в офиса на Селтикс с ограничени задължения, които включват проучване и оценка на играчи. Всъщност той прекарва повечето време от следващите пет години във Флорида играейки голф и почивайки си.Той прави няколко реклами и участия във филми включително Космически Забивки с участието на Майкъл Джордан. Но най-вече е отегчен. Липсва му съзтезанието и с всяка изминала година желанието му да се върне в НБА става по-голямо. Най-накрая с отказа на Селтикс през 1996-97, Бърд прави решителната крачка. Когато Селтикс определят Рик Питино (Rick Pitino) за президент и главен треньор, Бърд разбира че всякаква негова роля в Бостън ще е ограничена. Затова той скъсва взаимоотношенията и се прибира вкъщи. На 12 Май 1997 Бърд е определен за главен треньор на Индиана Пейсърс(Indiana Pacers). Въпреки че никога през живота си не е ръководи игра Пейсърс нямат притеснения да бъдат ръководени от Бърд. “Той е въплъщение на всички което съм се опитвал да постигна тук” казва президента на Пейсърс Донни Уолш (Donnie Walsh) относно Бърд. “Когато започнах тук исках да видя световете на средното училище, колежа и профисоналния баскетбол обединени, а Бърд символизира това. Освен това вярвам че той може да бъде един много добър треньор”. “Той обединява хората. Когато говори, ти влизаш в неговия свят. Това е което един треньор трябва да прави”. Despite joking that he hoped he could get the Xs and Os right in the huddle, and that he didn't draw up any plays with himself in them, Bird approached his new role with typical aww-shucks aplomb.

“Това е нова игра за мен, но чувствам че мога да свърша работата” казва Бърд. “Имам цялата увереност на света че мога да се справя с тези момчета и да направя нужните неща за да печеля игри” Бърд добре си върши работата в неговите три сезона като треньор. В неговия пръв сезон, Пейсърс с Реджи Милър (Reggie Miller) като главно оръжие, са победени от защитаващия титлата Чикаго Булс с Майкъл Джордън в труден 7-игрови финал на конференцията. Във финалите през 2000 Пейсърс не издържат срещу Лейкърс водени от Шакил О,Нийл(Shaquille O'Neal) и Коби Браън(Kobe Bryant), които взимат първата от 3-те си поредни титли. An avid outdoorsman who also has a passion for country music, auto racing, golf and the St. Louis Cardinals has many interests. Той също притежава хотел/ресторанта "Larry Bird's Boston Connection" в Тери Хаут(Terre Haute), който също служи и като музей за много от неговите трофеи и награди.

Източник: nba.com

Коментара (2)

Следете за нови коментари с RSS

...
написан от Венелин Барбов, November 21, 2008

, може би трябва да кажа че съм впечтлен от всичко , което прочетох досега, но това .. е много повече от ВПЕЧАТЛЕНИЕ , просто нямам думи , изключителен играч , изумително , НЯМАМ ДУМИ НАИСТИНА ....

...
написан от Венелин Барбов, November 21, 2008

Еми сигурно казах всичко , което мисля или изпитвам не мога да преценя все още , нямам повече думи за това ...

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар