|
 По време на осемнадесетгодишната си кариера роденият в Нигерия Хакийм Олайджуон изгражда славата си на един от най-великите играчи в историята на НБА. Още по време на престоя си в Хюстънския университет той е считан за физическо чудо, а естетическата му и продуктивна игра, отличена с многобройните му титли с Хюстън Рокетс, го поставя сред най-добрите.
През 1993-94 г. сезонът му е като в приказка- той става първият играч, обявен за “Най-полезен играч” на НБА, “Защитник на годината” и “Най-полезен играч на финалите на НБА” в един и същи сезон. През следващия сезон той избутва “Ракетите” от шесто място в плейофите до втората им поредна титла, като прави Хюстън петият отбор, някога печелил поредни титли.
Олайджуон е третото от шест деца и усвоява основните ценности, довели го до успех, от родителите си, търговци на цимент от средната класа в Лагос, Нигерия. “Те ни учеха да сме честни, да се трудим здраво, да уважаваме възрастните и да вярваме в себе си”, заявява великият играч.
 Олайджуон, чието фамилно име означава “винаги на върха”, започва да играе баскетбол в късна възраст- на 15 години. Неговата гимназия, Мюсюлманския учителски институт, е записан в баскетболния турнир на Нигерийския учителски спортен фестивал в Сокото, но Хакийм е в хандбалния отбор. Негов приятел пита треньора дали Олайджуон може да се присъедини към отбора. Позволено му е и така се ражда една баскетболна суперзвезда.
Две години по-късно той се записва в Хюстънския университет под името Акийм Абдул Олайджуон. Преди да се присъедини към НБА той се отказва от “Абдул” и официално приема “Хакийм” на 9 март 1991 г. Но, в духа на Шекспир, велик играч с което и да било друго име си остава велик играч.
Въпреки че започва спортната си кариера като футболен вратар и хандбалист, което все пак му дава подвижността в краката и пъргавината в балансирането на огромната мощ и размерите си в баскетбола, той бързо започва да доминира в университета в Хюстън. Там той играе три сезона и всяка година извежда “Пумите” на финалите.
През 1982 г. Олайджуон и Клайд Дрекслър извеждат Хюстън на полуфиналите на НКАА (Националната колежанска атлетическа асоциация), но губят с 68-63 от “Катранените пети” от Северна Каролина, водени от Джеймс Уорти и Майкъл Джордан. На полуфиналите през следващата година “Пумите”, вече известни като "Phi Slamma Jamma" заради извисяващата се над ринга игра, надминават също толкова атлетичния отбор на Луивил с 94-81 в може би най-вълнуващия и изпълнен с “летящи” изпълнения мач на НКАА за всички времена. Но в сензационен финал “Пумите” са съкрушени с 54-52, с точен изстрел със сирената от страна на Северна Каролина , непреодолимия победител.
През 1983-84 г. Олайджуон отбелязва средно по 16.8 точки на мач и е водач на НКАА по борби (13.5), чадъри (5.6) и успеваемост от средно разстояние (67.5%). През този сезон той е избран в Първия сборен отбор на асоциацията, но Джорджтаун Хояс с Патрик Юинг побеждават неговите “Пантери” с 84-75 на финала.
След като “Ракетите” спечелват правото за първи избор в драфта на НБА през 1984 г., след хвърляне на монета с Портланд Трейл Блейзърс и година преди основаването на драфт лотарията, те избират Олайджуон. Въпреки че талантливият Джордан също е на разположение (и избран трети от Чикаго Булс), почти всички в баскетболния свят вярват, че Хакийм е правилният избор под номер 1.
Година по-рано “Ракетите”, след хвърляне на монета с Индиана Пейсърс, печелят избора на Ралф Сампсън от Университета във Вирджиния. Така късметлийските монети създават “Кулите близнаци”: 213- сантиметровия Олайджуон и 223-сантиметровия Сампсън, двама пъргави гиганти.
В новобранската си година Олайджуон има средно по 20.6 точки и 11.9 борби, с успеваемост от средно разстояние 53.8%, и се нарежда на второ място, след Джордан, при изборите за “Новобранец на годината”. Рокетс отбелязват напредък в съотношението си на победи-загуби, което преди пристигането на Хакийм е 29-53, а след това е 48-34, но Юта Джаз ги елиминира в пет мача в първия кръг от плейофите през 1985 г.
Олайджуон се нарежда четвърти в лигата по борби и втори по направени чадъри (2.68 на мач). Той участва в Мача на звездите през 1985 г. и е избран в Отбора на новобранците, както и във Втория отбор на защитниците в НБА. Той и Сампсън стават първите съотборници след Уилт Чембърлейн и Елгин Бейлър през 1970 г. със средни показатели над 20 точки и над 10 борби.
През следващата година, 1986, Олайджуон и Сампсън завеждат Рокетс на финалите на НБА. По пътя си те побеждават последния шампион Лос Анджелис Лейкърс в пет мача на финала в Западната конференция. В последните три мача от серията Хакийм отбелязва 40, 35 и 30 точки и е начело на Хюстън. Бостън Селтикс, шампиони през 1981 и 1984 г., разполагат с труднопреодолимата бойна линия на Лари Бърд, Кевин МакХейл и Робърт Париш и поразяват Рокетс в шест срещи.
 През 1986-87 г. Сампсон претърпява много контузии и през следващия сезон е продаден на Голдън Стейт Уориърс. Продуктивността на Олайджуон се увеличава и той се превръща в един от най-важните участници в играта. Той е начело на “Ракетите” в 13 статистически категории, включително по реализирани точки, борби, чадъри и откраднати топки. Хакийм започва няколко поредици: от 1987 до 1989 е избиран за Първия отбор на НБА, през 1987, 1988 и 1990 е в Първия отбор на защитниците на НБА, а през четири поредни години (1987-90) е титулярен център при звездите на Западната конференция.
Олайджуон редовно е сред водачите в лигата по отбелязани точки, взети борби, направени чадъри и откраднати топки. През 1989 г. и 1990 г. той е на първо място по борби, взимайки средно по съответно 13.5 и 14. През 1989 г. става първият играч, който завършва два поредни сезона сред първите десет при отбелязаните точки, борбите, откраднатите топки и чадърите. Същата година Хакийм записва рядкото постижение “квадрупъл дабъл” с 18 точки, 16 борби, 11 чадъра и 10 асистенции срещу Милуоки Бъкс. Той е водач в лигата по чадъри със средно 4.59 на мач през 1989-90 г. и 3.95 през 1990-91 г.
По време на тези серии Олайджуон претърпява две тежки травми. По средата на сезона 1990-91 г. Бил Картрайт от Чикаго Булс го удря с лакът в окото и Хакийм пропуска 25 поредни мача заради фрактура на околоочните кости. През 1991-92 пропуска седем срещи в началото на сезона след като претърпява пристъп на атриална фибрилация (неравномерен сърдечен ритъм).
Въпреки играта на Олайджуон “Ракетите” се представят посредствено след достигането на финалите през 1986 г.- не печелят нито една плейофна серия от 1988 до 1992 г. Но в началото на сезона 1992-93, на средата на своята кариера, той започва да играе още по-добре и води Хюстън до нови успехи.
Заради спрени преговори по договора му, много хора мислят, че Хакийм е изиграл последния си мач за “Ракетите” в края на сезона 1991-92. По време на пътуване до Япония обаче, където Хюстън изиграват първите си два мача за сезона 1992-93 срещу Сиатъл Суперсоникс, Олайджуон и собственика на “Ракетите” Чарли томас изглаждат отношенията си. През следващите три сезона Хакийм реализира средно съответно по 26.1, 27.3 и 27.8 точки.
Никога няма да стане ясно дали разправиите за договора са повлияли на представянето му през 1991-92 г., но през този сезон той за първи път в кариерата си не е избран нито в Първия отбор на НБА, нито в Отбора на защитниците на НБА. Но той определено се активизира отново през 1992-93 г. Треньорът Руди Томянович започва първия си пълен сезон с Рокетс като набляга на защитата и умолява отбора да оползетворява енергията на Олайджуон.
 Ветеранът, през осмата си година в НБА, се представя превъзходно през годината и на 02.04.1993 г. става натурализиран американец. Показателите му са средно 26.1 точки, 13 борби и 4.17 чадъра и той става водач по борби за трети път през последните четири сезона. И, което е най-важното, той повежда отбора си, който през последния сезон е с 42 победи и 40 загуби, до 55 победи, 27 загуби и победа в дивизия Среден запад. На края на сезона Хакийм е на второ място в гласуването за “Най-полезен играч”, след Чарлз Баркли. За първи път е обявен за “Защитник на годината” и отново намира място в Първия отбор на НБА и Първия отбор на защитниците.
Подобно на друг атлет, също изповядващ исляма – Мохамед Али, който развива собствена стратегия за омаломощаване на противника, Олайджуон въвежда нова серич от завъртания, “фейдауей” изстрели и стрелби с отскок и става непобедим в нападение. Човекът, наречен “Хакийм Мечтата”, разработва патентовани движения с гръб и лице към коша и разиграва защитата с многобройни финтове, известни като “Разтърсването на Мечтата”.
През следсезонните мачове на 1995 г., когато Хюстън печелят втората си титла в НБА, те побеждават Сан Антонио Спърс и Орландо Меджик- два отбора с велики центрове, останали изумени от движенията на Хакийм. В статия на списанието “Лайф” Дейвид Робинсън от Спърс е озадачен. “Да намеря отговор за Хакийм? Отговор не може да се намери”, казва той. По подобен начин реагира и Шакил О’Нийл от Орландо след разгром на финалите. Той заявява, смаян: “Той има пет движения и четири противодейственя - значи има за избор цели 20 движения.”
Този нов Олайджуон е еволюирал след като препирни с ръководството го подтикват да се замисли и отново да се посвети на играта. Израстването му като играч и във вярата си го правят лидер на отбора, мощен нападател и твърд защитник.
Трансформацията е очевидна, когато Рокетс достигат до финалите на Западната конференция през 1993 г., макар че Хюстън претърпяват тежка загуба в седмия мач- 103:100 след продължение срещу Сиатъл Суперсоникс, водени от Гари Пейтън и младия и експлозивен Шон Кемп.
Но през следващата година той достига върха на постиженията си, като печели приза за най-полезен играч и на лигата, и на финалите, повеждайки Рокетс до първата им титла в НБА. След един брилянтен сезон, центърът също печели втората си поредна награда за защитник на годината.
“Ракетите” печелят титлата след изтощителна победа в седем мача над водените от Патрик Юинг Ню Йорк Никс. Мощната защита на центъра слага край на опитите на Никс да спечелят серията в шестата среща, когато той блокира стрелбата на Джон Старкс от зоната за три точки, която цели да докара мача до продължение. Десетгодишният ветеран в лигата е брилянтен на финалите, като допринася с 29.1 точки, 9.1 борби и 3.86 чадъра на мач.
 През 1994-95 г. Олайджуон достига най-добрите резултати в кариерата си- 27.8 точки и 10.8 борби на мач. Въпреки впечатляващото представяне на Хакийм, за Най-полезен играч е обявен Робинсън, с чиято помощ Спърс стават отборът с най-добри показатели в НБА. Олайджуон също така става играчът на Хюстън с най-много точки за всички времена, след като задминава Калвин Мърфи в началото на сезона. През февруари отново се събира с колежанския си приятел Дрекслър, който пристига от Портланд Трейл Блейзърс в замяна на крилото Отис Торп.
Докато опитват да се нагодят към присъствието на Дрекслър, Рокетс не завършват сезона по най-добрия начин и влизат в плейофите на шесто място в Западната конференция. Дрекслър обаче се представя прекрасно в плейофите и Олайджуон е със средно 33 точки, 53.1% успеваемост от средно разстояние, 10.3 борби, 4.5 асистенции, 1.2 откраднати топки и 2.81 чадъра на мач по пътя на Хюстън към втора поредна титла. На финалите в Западната конференция Хакийм е със средно 35.3 точки, а Робинсън от Сан Антонио- 25.5.
На финалите Хюстън се изправя срещу Орландо и прекрасният млад център на НБА, О’Нийл. Двамата големи мъже са с подобни показатели- Олайджуон е с 32.8 точки, 11.5 борби и 5.5 асистенции, а О’Нийл е с 28 точки, 12.5 борби и 6.3 асистенции. “Ракетите” обаче помитат съперника и стават петия отбор с поредни титли, а Хакийм за втори пореден път е обявен за най-полезен играч на финалите.
Олайджуон вярва, че религията му е помогнала за великата му кариера. По време на сезона той съблюдава ислямския Рамадан, включващ периоди на постене, по време на които той става преди зазоряване да изяде точно седем фурми, традиционната постна мюсюлманска храна, и да изпие почти четири литра вода. След това се моли за сила и не поема никакви храни и напитки повече преди залез. Когато има мач следобяд, той копнее за вода, но не изпива нито капка и заявава: “Пълен съм с енергия и експлозивност. И когато прекъсна постенето след залез, вкусът на водата е толкова скъпоценен.“
 За съвършеното си посвещение той е споменаван наред с най-великите победители в съвременната история, включително Джордан, Бърд, Меджик Джонсън и Айзая Томас.
След спечелването на титлите, Олайджуон продължава успешната си игра през следващите два сезона, но на полуфиналите на конференцията през 1996 г. Соникс помитат Хюстън. Дори присъединяването на Баркли преди следващия сезон, което съживява “Ракетите”, през 1997 г. отборът отпада на финалите на конференцията от Юта Джаз след шест мача.
В началото на сезона 1997-98 Олайджуон започва да играе по-малко заради контузии и взима участие само в 47 мача. През 1998-99 г., по време на локаута, той отново играе в почти всички срещи, но продуктивността му спада и той остава в Хюстън само още две години, със средно по-малко от 12 точки и 7.5 борби на мач. Той се оттегля след един сезон в Торонто Раптърс през 2001-02 г., като прекъсва 20 години, включително времето в колежа, игра в града Хюстън. Въздействието му върху града обаче не остава незабелязано. При своето оттегляне, Олайджуон е водач на “Ракетите” за всички времена в множество категории, включително точки, борби, откраднати топки и чадъри, и потникът му с номер 34 е изваден от употреба на 09.11.2002 г. В новата зала на Хюстън се намира и негова статуя в реален размер.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
