Денис Родман
“Глиста”
Пълно име: Денис Кейт Родман
Роден: 13 Май 1961 г. в Трентън, Ню Джърси
Прякори: The Worm (Глиста; Червея) и Dennis the Menace (Денис Белята)
Колеж: Югоизточна Оклахома
Избран от: Детройт Пистънс през 1986 г. (номер 27 в драфта)
Трансфери:
Продаден на Сан Антонио Спърс на 1 октомври 1993 г.
Продаден на Чикаго Булс на 2 октомври 1995 г.
Сключва договор с Л.А. Лейкърс 23 февруари 1999 г.
Напуска Л.А. Лейкърс на 15 април 1999 г.
Сключва договор с Далас Маверикс на 3 февруари 2000 г.
Напуска Далас Маверикс на 8 март 2000 г.
Височина: 203 см (ръстът му е спорен, в НБА е регистриран 203см., но той твърди че е 198см)
Тегло: 99,8 кг.
Любима музика: Алтернативен рок и кънтри
Любим певец: Еди Ведер (вокала на Пърл Джем) и Ранди Травис
Любима храна: Бита сметана
Любима книга: “Bas As I Wanna Be” (“Лош, доколкото бих искал да бъда” – написана от самия него)
Любимо развлечение: Да си играе с момиченца, които не могат да играят баскетбол с големите момчета
Любим човек за интимности: или Франк Бриковски, или Грег Остертаг
Най-омразни отбори: Маями Хийт
Най-любими отбори: Чикаго Булс и Лос Анджелис Лейкърс
Брой пъти планирано пенсиониране: 2 пъти
Брой пъти планирано самоубийство: 1 път, за което Родман каза: “Хей, и вие щяхте да посегнете на живота си, ако играта ви е под командането на Чък Дейли!”
*Чък Дейли е тогавашния треньор на Детройт Пистънс
Играчи, срещу които най-много би искал да играе: Както ги нарича самия Родман –
Christian "I think I'm a white Dennis Rodman" Leatner или пък
Allen "I think I'm the next MJ" Iverson
Бизнес: Притежава собствена фирма за разкопки на мини и всякакви поземлени работи, наречена Rodman Excavating Company в Далас
Книги, на които е автор:
"Bad As I Wanna Be" (“Лош, доколкото бих искал да бъда”)
"Walk on the Wild Side" (“Разходка из дивата страна”)
Филми с участие на Денис Родман:
“Двойна Комбина” (1997) – героят му Яз си партнира с Жан Клод Ван Дам
“Войник на Съдбата” (1997-1998) – американски ТВ сериал, играе войник Дийкон Рейнолдс от специалните части
“Саймън каза” (1999) – в ролята на Саймън
“Фрак” (1999) – американски ТВ сериал, в ролята на Турбото
“Stripper’s Ball” (2002-2003) – ТВ шоу /водещ
“Приближаващо привличане” (снима се, очаква се в кината през 2006)
“Когато бельото пада” (сериал – снима се, очаква се по американските телевизии през 2006)
Братя и сестри: Има 2 сестри, и двете “All-American basketball players”
Съпруги:
Ани Банкс (1993-1993) – разведен
Кармен Електра (1998-1999) – разведен
Мишел Мойер (2003-по настоящем) – женен
Деца: 2
Съдебни дела: Освен множеството дела за шофиране в нетрезво състояние, притежание на оръжие и т.н., най-голямата му присъда е през 1999-2000, когато е осъден на 10 милиона щатски долара за изнасилване на актрисата Тина Ню, която заяви че след среща с Денис Родман в бар в Калифорния, била принудена от охраната му и натикана в неговата кола, след което била откарана на купон в дома му, а там с питието й я били дрогирали и упоили без нейно знание, след което била изнасилена.
Постижения и награди:
- Първият и единствен играч в историята на НБА, който има 5 шампионски титли с 2 рзлични отбора – с Детройт Пистънс (1989, 1990) и с Чикаго Булс (1996, 1997, 1998).
- Първият и единствен играч в историята на НБА, който оглавява до една всяка статистика за борби под коша (средно 15.0 борби на мач) в продължителност на 7 последователни сезона (от 1991-92 до 1997-98)
- Рекорд за НБА финалите през 1996 по “offensive rebounds” в един мач, два пъти по 11.
- Рекорди за кариерата му :
*сезон 1997-98 за мача срещу Атланта Хоукс – 29 борби, 6 точки и
5 асистенции
*сезон 1996-97 за мача срещу Милуоки Бъкс – 16 точки (8-11 наказателни удара) и 26 борби
- Броят на играта му само на плейофи в НБА е 169 полуфинални мача.
- Хваща 10 000-дната си на брой борба през НБА кариерата му в мача срещу Вашингтон Булетс на 14 януари 1997
- Записва първия за кариерата си трипъл-дабъл с 10 точки, 21 борби и 10 асистенции в мача срещу Филаделфия на 16 януари 1996.
- Годишна награда за най-добър защитник в НБА – 2 пъти (1989-90 и 1990-91).
- Годишна награда за най-добра защита на отбора финалист на НБА – 7 пъти (NBA All-Defensive First Team – 1988-89 до 1992-93, 1994-95, 1995-96), както и още 3 пъти (NBA All-Defensive Second Team през 1993-94 и All-NBA Third Team in 1991-92 и 1994-95).
- Участва във NBA All-Star Game 1990 и 1992, овладявайки 17 борби под коша за 35 минути.
- Лидер на “field-goal percentage” (.595) през 1988-89.
 Забележка: Не е играл баскетбол в колеж. Денис Родман, от второкласен аутсайдер, който никога не е играл организиран баскетбол в колеж, израства и се развива до безпорно най-добрия в борбите под коша нападател в историята на НБА (Националната Баскетболна Асоциация) и един от най-различимите и изобретателни спортисти в света. Той е истински артист. На терена той сякаш се държи по-скоро като рок звезда, отколкото като спортист. Озадачаващ и индивидуалистичен, Родман хваща окото на публиката със своят вечно променящ се цвят на косата, със своите татуировки и намиращ се вечно в разрез с общоприетия начин на живот. Постиженията на Родман на игрището са неоспорими. Два пъти е NBA Defensive Player на годината, бил е два поредни сезона на финал с Детройт Пистънс, както има и три шампионски титли с Чикаго Булс, лидер и единствен играч в историята на НБА, който е на първо място във всяка една статистика за борби под коша (средно 15.0 борби на мач) в продължителност на 7 последователни сезона (от 1991-92 до 1997-98), по което измества досегашния рекорд на Уилт Чембърлейн отпреди 20 години (който наистина като цяло води класацията за борби под коша за всички времена, но притежава тази титла за 6 поредни години, от общо 11).
Родман е един от малцината баскетболни играчи, които тотално биха могли да преобърнат развоя на мача, без изобщо да отправи стрелба към коша. Той влиза в НБА прекалено възрастен, когато повечето играчи негови връстници имат вече по 10 сезона и количество натрупани постижения. На 20 години Родман все още работи нощни смени на Далаското летище “Fort Worth Airport” и когато ръста му пораства значително с доста инча, в сравнение с училище, решава да се отдаде на баскетбола. Записва се в колеж в Тексас, откъдето се премества и отива в колежа на Югоизточна Оклахома. За три сезона там (от 1983-84 до 1985-86), той достига средно за мач 25,7 точки и 15,7 борби, като води 2 години в статистиките на NAIA. По това време Родман все още не е голяма надежда и е последен във втория тур на НБА Драфта през 1986г., докато е избран под номер 27 от Детройт Пистънс. След посредствен за него сезон и след като въобще не е забелязан, Родман постепенно започва да показва силно присъствие, като през сезона 1987-88 отбелязва средно 11,6 точки и 8,7 борби за Пистънс, но за съжаление отбора губи финала на НБА от Лос Анджелис Лейкърс. Детройт обаче става шампион и печели титлите на финалите през следващите два сезона, като Родман е главната и водеща причина за успеха на отбора, за което разбира се прибира доста и големи награди. При втората си победа през сезон 1990-91, Детройт имат 39 победи от 43 играни мача. И за двата сезона той взима наградата за най-добра защита “The NBA Defensive Player of the Year”. Дотук Родман се доказва като един отличен защитник – борец за всяка топка, когато през 1991-92 той чупи всякакви рекоди и се превръща в легенда. Играейки над 40 минути на мач, Родман достига средно 18,7 борби под коша, което е най-големият рекорд чак 20 години по-късно от времето на Уилт Чембърлейн, който е рекордьор с 19,2 борби. Родман е заменен за Шон Елиът през сезона 1993-94 и продължава постиженията и наградите си и със Сан Антонио Спърс, още два поредни сезона е лидер на борбите под коша. Въпреки славата си на лошо момче и всичките му наказания и проблеми с дисциплината, Родман превръща един добър отбор като Спърс в първокласен съперник и Сан Антонио записват най-добрите си домомента отборни рекорди, стигайки до финал на тяхната конференция през 1994-95.
 За щастие Булс рискуват, придобивайки скандалния Родман през сезона на 1995-96 и рискът им се отплаща щедро. И с тях, той отново е лидер в борбите през следващите три години, но многократно по-осезаемо и по-ярко от всякога, получава се страхотна химия с отбора на Булс и те записват брой победи от 72, 69 и 62 (за финалите на трите поредни сезона). През 1998-99 играе в 23 мача за Лос Анджелис Лейкърс и 12 мача през 1999-2000 за Далас Маверикс, но напуска и двата отбора въпреки че успява да удвои статистиките им за борби под коша. В крайна сметка Денис Родман е един от най-добрите играчи в историята на НБА. Родман наистина е легенда, велик баскетболен играч, който всъщност за времето прекарано в НБА, превзе НБА, бе по-известен от самата НБА, той бе по-известен от самата игра, той бе отвъд играта, при това точно толкова “лош, колкото би искал да бъде”. От срамежливо и наивно момче, израстнало в малко кънтри селце, еволюира до невероятна мега звезда.
Въпреки необуздания му характер и ексцентричността му, обаче той си остава свръх чувствителен и емоционален човек, дори и някак си лабилен със своя опит за самоубийство, който е породен от разцепването на Пистънс. Детройт Пистънс по това време са лошите момчета на НБА, но и на терена и в живота са като братя – винаги заедно, дори за всеки семеен празник като Коледа или Денят на Благодарността. Родман не може да преживее раздялата си с тях, тъй като той чуства съотборниците си от Детройт като нещо повече от свое истинско семейство, такова каквото той никога не е имал, баща му ги изоставил и имал над 25 други деца, а майка му макар че много ги обича, е била прекалено сурова и твърда, тя никога не е прегръщала или целувала малкия Денис или двете му сестри, просто никога не си е била вкъщи, докато се е оптвала да ги изхрани, работейки едновременно на три-четири до пет работни места. Родман постепенно намира пътя си, посредством невероятно силната си воля. Волята му го прави един от най-добрите сред най-добрите и въпреки слабостите или сладостите на живота на звездите, пак волята му го кара да тренира без да спира и да достигне невроятна физическа форма, такава в каквато не е бил и в най-добрите си години, да спре да поглъща алкохол, да се грижи за децата си като примерен баща, както волята му го кара да преглътне дори гордостта си и по настоящем да играе в АБА (Американската Баскетболна Асоциация), в отбора на Лонг Бийч Джем.
Целият му живот се състои от волята му и любовта му към играта. Родман винаги е правил, прави и ще прави всичко не заради хората, а заради себе си и заради тази си най-голяма и чиста любов – любовта към баскетбола. Точно тя го върна там, откъдето бе започнал преди повече от 20 години. След като отказва няколко оферти за договор с отбор от НБА, на 14 ноември 2005 Денис Родман подписа договор, с който следващата година 2006 ще играе в МБЛ (Международната Баскетболна Лига) за отбора на Кедар Вали Джагуарс. Според Родман, неговата историята вече е завършила, при това с щастлив край, а вмомента започва наново, започва да пише своята следваща история, която се надява че отново ще завърши щастливо. Оптимистично, а?!
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
Начало 
