Пълно име:Кармело Ириарте Антъни
Позиция: Крило
Номер на потника:15
Отбор: Денвър Нъгетс
Ръст:203 см.
Тегло: 104,3 кг.
Колеж:Сиракуза

Кармело Ириарте Антъни е роден на 29-ти май 1984 г. в Бруклин, Ню Йорк. Кръстен е на баща си, които умира от чернодробна недостатъчност, още преди третата годинка на сина си. Това принуждава Мери – майката на Кармело, да отгледа и възпита сама, започвайки още от невръстните му години. Мери работи безкрайно много и с допълнителни часове, за да може да се грижи за семейството си. Всичките братя и сестри на Кармело, са доста по-големи от него и също помагат в грижите за тяхното малко братче. Той абсолютно и изцяло обиква баскетбола – и колежанския, и про лигата. По това време, отбора на Източната Конференция е голямата сила, с велики имена на играчи, като тези на Ерик Мърдок, Малик Сийли, Алонзо Морнинг, Тери Дехир и Дониел Маршал, а междувременно Никс се равиват и оформят като един корав съперник, начело с гарда от Джорджтаун – Патрик Юинг.

Когато Кармело е осем годишен, а братята и сестрите му са достатъчно големи, че да заживеят сами, Мери взима Кармело и се преместват в Балтимор. Установяват се в квартал в западната част на града, известен под името “Аптеката”. След няколко години този квартал става прочут с това, че там се заснема продукцията на HBO – “The Wire”. В кв.“Аптеката” Кармело и майка му живеят в една постоянна несигурност и опасност. Престъпленията и дрогата са на всеки ъгъл. Мери следи всяка стъпка на Кармело, държейки го съвсем изкъсо и опитвайки се да го задържи в правия път. Когато Кармело не я послуша за нещо или направи беля, тя му налага най-жестокото за него наказание – да не го пуска да ходи на баскетболното игрище, дори да не се приближава до него в радиус от 100 метра.

В ранната си баскетболна кариера, Кармело не е забележителен играч, въпреки че е луд по баскетбола и с часове работи усърдно върху играта си, той е среден на ръст, и с нормално телосложение. През есента на 1998-ма година младият пойнт гард Кармело влиза в Католическата Гимназия на Тоусън и веднага е взет като свежо попълнение в отбора на учиището. Явно упоритите тренировки са си стрували труда.

През лятото на 1999-та година всичко се променя. Кармело пораства с 5 инча и изведнъж се превръща в един от най-добрите баскетболисти в областта, в която живее. Той невероятно увладява всяка топка, отскокът му също е невероятен, както и неговите мощни забивки. В турнири срещу трудно преодолими отбори и ожесточена конкуренция в Американската Училищна Спортна Асоциация, както и в Лигата на Католическите училища, младият второкурсник Кармело изнася отбора си на ръце всеки път. За този сезон той достига средно 14 точки на мач, 5 борби, 4 асистенции и 2 откраднати топки. Католическата гимназия на Тоусън записва рекорд от 26 победи, спрямо 3 загуби и приключват трети в турнира на щата.

Кармело продължава да расте, а с него продължава да расте и да се подобрява и неговата игра. Той подражва и разбира се е оприличен на игарата на Трейси МакГрейди – по онова време звездата на Флорида, който влиза в НБА направо от гимназията на Северна Каролина Маунт Зайан. Кармело се наслаждава на една прекрасна година като третокурсник, в която успява са удвои цифрите на средните си постижения в точките и борбите. Въпреки че Тоусън Католик се разминават с шампионската титла, Кармело е удостоен с награди за “Играч на Годината на град Балтимор”; “Играч на Годината на щата”; “Играч на Годината на Всички Столици на различните окръзи” и “Играч на годината на Католическата Лига на град Балтимор”.

Цялото това засилващо се към Кармело вниманание, започва да го главозамайва. Той е прекалено нетърпелив, приемайки с абсолютна готовност всичко, което и приятели, и медии, говорят за него, а именно че Кармело е на последната отсечка до влизането си като новата млада звезда на НБА. Все още като третокурсник, той оставя учението си на заден план, започва да отсъства от училище, поради което той бива скъсан по множество от предметите. Мери започва да се притеснява, че сина й ходи по прекалено тънък лед. Всъщност тя излиза права. Въпреки че Кармело по това време има огромна слава на бъдещата звезда на НБА, единственото, което го вълнува е радара на про-разузнаването. Той е слабичък, липсват му физическите данни и сила, което означава само едно – той съвсем не е готов за физическите изисквания на НБА, правещи един играч търсен. Излиза, че не може да направи скок направо в НБА, а трябва задължително да премине и през четирите години в колежанския баскетбол, които са направо задължителни за неговото развитие и узряване като играч.

В цялото това засилващо се към Кармело вниманание, започва да го главозамайва. Той е прекалено нетърпелив, приемайки с абсолютна готовност всичко, което и приятели, и медии, говорят за него, а именно че Кармело е на последната отсечка до влизането си като новата млада звезда на НБА. Все още като третокурсник, той оставя учението си на заден план, започва да отсъства от училище, поради което той бива скъсан по множество от предметите. Мери започва да се притеснява, че сина й ходи по прекалено тънък лед. Всъщност тя излиза права. Въпреки, че Кармело по това време има огромна слава на бъдещата звезда на НБА, единственото, което го вълнува е радара на про-разузнаването. Той е слабичък, липсват му физическите данни и сила, което означава само едно – той съвсем не е готов за физическите изисквания на НБА, правещи един играч търсен. Излиза, че не може да направи скок направо в НБА, а трябва задължително да премине и през четирите години в колежанския баскетбол, които са направо задължителни за неговото развитие и узряване като играч.

Кармело заявява, че смята да кандитатства с приравнителни изпити, още преди последната си година в гимназията, като е насочен към колежа на Сиракуза. Той винаги е бил фен на “Оранжевите”, още от времената, прекарани в родния му Ню Йорк, Кармело се възхищава на приома на игра на треньора Джим Боуехейн и се вярва, че наизток и под негово ръководство, би развил усета си за игра до максимална степен.

Кармело прави леките си сметки без кръчмар, тъй като пропуска, че неговите оценки са възможно най-ниските, а общият му успех е под 3, което е според стандартите там е абсолютно неприемливо за кандидатстване. Той трябва да започне на се доказва и в час, да подобри успеха си, за да успее академично да се впише в критериите за университета на Сиракуза. Кармело и майка му обсъждат това и се съглсяват, че точно такъв сценярий му е нужен, за да успее да започне да бере от плодовете на успехите и таланта си. С това решение за промяна, първоначално те започват да мислят и за кандидатстване във Вирджинската Военната Академия Харгрейв, след което Кармело разговаря и със Стив Смит – треньорът на баскетболния отбор на Академията на Оак Хил и това започва да му изглежда като идеялното за него решение.

По това време Оак Хил е носител на шампионската титла на USA Today 2000-01 в гимназиалното баскетболно първенство – школата там има блестяща репутация. Оттам са завършили и отишли в НБА 14 бивши играчи на Оак Хил Уориърс, между които Род Стрикланд, Джери Стекхаус и Роне Мърсър.

През това лято Кармело довежда отбора си AUU Baltimore Select до полуфиналите на Големият Турнир на Адидас в Лас Вегас. Там той играе срещу топ талантите на Америка и смяйва всички със своята игра и постижения – средно 25.2 токи на мач. Неговият талант отваря очите на много хора в НБА. Кармело е назован за топ пик, наравно с името на Амари “Бейби Шак” Стуудмайър.

Друга забележителна изява на Кармело през същото лято е Фестивала на Американското Младежко Баскетболно Развитие в Колорадо. Там той помага на отбора на Изтока да вземе сребърния медал, като в този турнир нанизва по средно 24 точки на мач и има 66% успеваемост на стрелбите. Единственият друг играч, достигнал постиженията и успеха на Кармело е ЛеБрон Джеймс. Между тях двамата възниква страхотно и истинско приятелство, като разбира се те ще има още много да играят един срещу друг в про-лигата.

Преди всичко обаче, Кармело трябва да успее да влезе в Оак Хил Уориърс. За да успее да се справи със стандартите за оценки, той прекарва 5 седмици на камп в лятно училище. От понеделник до събота, с всеки изминал ден той става все по-добър по Английски език и Геометрия, така прекарва всяка сутрин от 7:00 часа сутринта на учение, след което следобедите тренира по няколко часа в залата. На няколко пъти се замисля и замалко да се откаже от това си начинание, но майка му не го допуска.

През есента, Кармело вече изглежда и се чувства като напълно друг – нов човек – уверен в знанията си по предметите, той изкарва добра оценка на приемния изпит, което го изправя на крачка от успеха и срещата с треньора Смит. На баскетболното игрище, четвъртокурсникът открива нови умения и развитие в играта си. Летните посещения във фитнес залата и уморителните тренировки са обезличили детския му донякъде нежен външен вид, и са му дали една по-изсечена физика. Сега като един порастнал млад мъж, доближаващ височина от 2 метра, Кармело вече има и тялото, което ще му позволи да доминира на което и да е игрище. Друго важно нещо, на което се учи в Оак Хил е и как да бъде част от цялото, както и да бъде дисциплиниран. В академията се обръща огромно внимание и на Църквата, а посещаването на неделните служби в 10 ч. е задължително. Без значение колко велик играч е станал, Кармело знае, че трябва да се придържа към тази правилна линия на живота. Към успехите си Кармело прибавя и почитния трофей за МВП за сезон 2001-02. Оак Хил печелят турнир след турнир, включително и значимия национален турнир на Академията на Найки в Тексас. Никой друг мач, не е толкова очакакван и събрал такава бублика, както този във февруарския сблъсък между Оак Хил и Св. Св. Винсънт и Мери от Охайо. Този мач е поредното и последно изпитание на доказването на Кармело Антъни срещу ЛеБрон Джеймс. Нито една двете млади звезди не успява да разочарова публиката и техните очаквания са напълно оправдани, отново и от двамата. ЛеБрон записва 36 точки за този мач, а Кармело – 34 точки, но въпреки това носи победата на отбора си Оак Хил с 2 точки разлика над Охайо. В крайна сметка Оак Хил стават трети в гимназиалния баскетболен шампионат. За този сезон Кармело записва статистики, докаващи неговото величие, а именно средно 22 точки на мач, 7.1 борби и 3 асистенции, процентът му на стрелба от игра е 58%, а успеваемостта му от линията за три точки е около 50%, и обира още множество престижни трофеи като това, че е единият от петимата финалисти в борбата за наградата “Играч на Годината на Найсмит”, наименован е за “All-USA First Team” според USA Today, също така е наименован и за “All-USA First Team” и “Basketball America’s All-American First Team” според списание Parade.

Следващото парадно участие на Кармело са гимназиалните All-Star игри. В Бранд Капитол Класик – залата на Майкъл Джордан, той бележи 27 точки и трябва да се изправи срещу своя домакин. Нанизва 19 точки и в турнира на МакДоналдс “All-America”. Тези изпълнения му помагат да се докаже отново, оформяйки се като играч и дори да повиши репутацията си, ако има накъде повече. Hoop Scoop определя Кармело като играч No 1 измежду гимназистите, които са последен курс през 2002, а College Basketball News и All-Star Sports го слагат в Топ 3 за същия този випуск.

Всички започват да се питат, дали Кармело ще забрави и ще прескочи колежа, отивайки направо в НБА. Въпреки всички и въпреки силното си желание да бъде про, Кармело решава да спази първоначалния си план и започва да се подготвя за първата си година като свежо попълнение в колежа. Преди това обаче, преминава през още две изпитания. Едното е Младежкото Световно Първенство по Баскетбол във Венецуела, където Кармело отново се представя блестящо, но за съжаление отборът на САЩ си тръгва с бронза. Другото е в Калифорнийския университет Санта Барбара, където се провежда кампа на Майкъл Джордан, в който взимат участие само играчи, получили специалната му лични покана. Разбира се измежду другите участници, той отново се среща с приятеля си ЛеБрон Джеймс.

Така всички очакват с огромно нетърпение първия учебен ден на Кармело в Сиракуза. През изминалия сезон 2001-02, баскетболният отбор на колежа не се бил представил добре и дори пропуснал шампионата на NCAA, който проспуск е рядкост в кариерата на треньора Боуехейм и се случва едва за 5-ти път през 26 годишната му кариера.

Отначало Кармело има проблеми с адаптирането в този кемп. В Сиракуза е студено, намирането на учебната зала, в която има час обикновено си е истинско приключение, а позицията му в отбора, тепърва предстои да се определя. Кармело намира приятел в лицето на едно от момчетата и лидер на отбора – Дуани (гард), който му помага в лутането на това ново за него место. Не след дълго Кармело се превръша в един от най-популярните играчи на отбора. Също така той става и един от най-атрактивните и модерни “красавци” на колежа, избирайки да ходи с прическа на пълзящи плитки.

Скоро Кармело свиква с обстановка и със средата там, а невероятната му игра също допринася за това, че той вече се чувства добре. Още в първия мач през новия сезон, Кармело блесва, записвайки 21 точки и 8 борби само за първата половина на мача. Колежанският баскетбол и негоите фенове моментално забелязват редкия талант на Кармело. В следващите 10 мача, той се представя зашеметяващо, запсивайки неверояни статистики, правейки зверски забивки, крадейки топки, правейки идеалните асистенции, преобръщайки многократно играта, като за това кратко време той успява да направи 8 дабъл-дабъла. Въпреки че отбора се представя отлично, засега фаворит е Питсбърг, но момчета от Сиракуза са топ изненадата на сезона, а треньорът Боуехейм отново е провъзгласен за гений.

Идват по-трудните мачове с отборите на Нотер Дам и Мичиган, но “Оранжевите” надделяват и над тях, а Кармело отново е в устата на всеки, вкарвайки 100% от всичките си опити за стрелба от тройката. Така Сиракуза има огромния шанс да спечели шампионската титла на Източната девизия, а Кармело счупва досегашния рекорд, записвайки свой рекорд за “Най-много отбелязани точки на новак през редовен сезон в NCAA” за неговите 607 точки.

Всички започват да шушукат и предвиждат, че само след година Кармело ще влезе в НБА, неговото про-бъдеще вече е прекалено ясно и неоспоримо от който и да е. Спекулациите относно неговото бъдеще се засилват, когато той натрупва в актива си и наградите за “Първокурсник на Годината” според Асоциацията на Американските Баскетболни Писатели, за “Новобранец на Годината на Големия Изток” и “All-Big East First Team”. Въпреки невероятния успех на “Оранжевите”, те са трети в Източната девизия.

След множество завоевания, победи и награди, и осигурявайки на отбора си отдвана нечуван усех и 3-тото место в шампионата, Кармело заявява, че възнамерява да напусне колежа, и да се отправи към драфта на НБА. Това си извление той дава на специална пресконференция в спортния комплекс на Сиракуза, където говорейки за напускането си на няколко пъти се разплаква. Треньорът Боуехейм въобще не оспорва решението на младата звезда Кармело Антъни. Мело е единият от Топ 3 на избранниците в драфта и със сигурност още съвсем скоро ще започне да печели милиони с играта си.

Почти сигурният избор на Кливланд Кавалиърс е любимото им момче от Охайо – ЛеБрон Джеймс, който е и избор No 1 в драфта. Около избор No 2 и No 3 обаче, нищо не е ясно, а само безспирни слухове и съревнования в борбата за Кармело и момчето от Черна Гора – Дарко Миличич. Когато Детройт Пистънс си осигуряват второто место на опашката, избират по-големият, тъй като на фона на техния досегашен отбор, от една страна имат нужда от наистина едър и висок играч, а от друга страна са много доволни от предишния избор - Тайшоун Прайс, който играе на същата позиция като Кармело.

И така, решението на Детройт е голямото щастие за Денвър Нъгетс, което им позволява без да се колебаят да сграбчат Кармело. За тях е изминала поредната отчайваща година, отборът на Денвър завършват сезона със 17 победи спрямо 65 загуби и новото им попълнение е идеалното нещо, от което се нуждаят и отбора, и феновете, да не забравим и нападението им. През сезон 2002-03 Нъгетс едва достигат скромните 84.2 точки средно на мач, което според статистиките по този показател, ги прави отборът на предпоследно място в лигата. Кармело моментално пасва в стартовата петица на отбора, в която са Андре Милър, Маркъс Камби и Нене Хиларио, като треньорът разчита също и на съдействие от страна на Ърл Бойкинс, Вошон Ленард и Джон Бери.

Кармело е най-добрият новак в историята на Денвър, може би от 1975-та година насам, когато навремето е бил избран Дейвид Томпсън. Мело се появява в кампа на новия си отбор, понапълнял с десетина паунда над нормалното си тегло, но до началото на предварителния сезон възтановява добрата си форма, дебютирайки с отбора на Денвър в мач срещу Пистънс на терена на Сиракуза, пред пълна зала, скандираща името му, където той нанизва 19 точки само през първата половина на мача, а останалата изкарва извън игра, като завръща за малко чак през последната четвърт.

Десет дни по-късно Кармело прави и дебюта си в редовен сезон на НБА, във възторжен победен мач с 80-72 над Сан Антонио Спърс, в който той отбелязва 12 точки и хваща 7 борби.

В развоя на сезона, на Кармело му се случват множество превратности, ту добри, ту лоши, съпътстващи всеки един новобранец в НБА, при него за радост превез взимат добрите случки, две от които са двете му победи срещу ЛеБрон Джеймс и Кавс. Двамата новобранци предизвикват бум в медиите и обществения интерес, а Кармело успява да покаже за пореден път неговия невероятен усет и спокойствие, оставяйки играта да дойде при него, без да насилва нещата и без да вкарва излишен екшън.

До края на сезона Кармело успява да оправдае това, че е бил избор No 3 в драфта. Всъщност, той е и главната причина, Нъгетс да запишат рекорд в историята на отбора, рекорд за най-много победи спрямо загуби в сравнение с всички години назад, а имено 43-39, което е и една от изненадите на сезона, тъй като през миналия сезон те едвам достигат 17 победи за редовния сезон. Статистиката на Кармело показва средно 21 точки на мач, включително невероятния му мач срещу Сиатъл, в който отбелязва 41 точки. Има 43% успеваемост при опитите за стрелба от игра и 78% - при наказателните удари. Наименован е за “NBA All-Rookie Team”, осигурявайки огромен принос за отбора в своята новобранска година. Приятелят му ЛеБрон Джеймс също разполага с такъв талант, и двамата с Кармело постоянно се гонят из класациите, като имената им винаги са едно до друго. Във вечното сравнение с Джеймс обаче, едно със сигурност е изцяло в позла на Кармело, а именно постоянстовото в успеваемостта му във всеки двубой, той няма лош мач и репутацията му е стабилна, откъдето разбира се по подразбиране идват и по-многобройните му фенове, които при всяка негова изява се изправят на крака. Денвър подаряват на своята публика и игра в плейофите, където са изправени срещу обиграния отбор на Минесота Тиберуолфс. Въпреки че Нъгетс са елиминирани в петия мач, те подаряват на същата тази публика, която неуморно ги подкрепя, радостта от успехите им през този нов сезон, както и една красива победа като домакин в плейофната серия, в която Кармело спазва традиционния си блясък, записвайки 20 точки, 10 борби и 4 асистенции. Три дена след тази победа обаче, липсата на опит в плейофи в НБА си казва думата и той има ужасен ден, когато в следващия мач вкарва 1 от 16 опита, а на всичкото отгоре получава и сериозна контузия в коляното.

Кармело приема реалността и е наясно, че лятото ще трябва да наблегне на почивката, а заради контузията си не получава покана да играе в Националния Баскетболен отбор на САЩ на Олимпийските игри в Гърция. През юли, в по-късния етап на Олимиадата обаче, той приема да бъде попълнение в Дрийм Тийм-а и се присъединява към останалите заележителни новобранци, играейки рамо до рамо с ЛеБрон Джеймс и Дуейн Уейд, водени от дългогодишните звезди на НБА – Алън Айверсън и Тим Дънкан.

Очакванията на американците са огромни и спомняйки си за оригиналния неподим Дрийм Тийм на Олимпиадата през 1992-ра година, сега отново всички вярват в успеха и във водача на отбора – Лари Браун. За съжаление нещата не се подреждат точно така и САЩ падат от мощните Пуерто Рико, борят се за следващи победи, но единственото, което успяват да получат е бронза след победата им над Литва.

За Кармело, тези Олимпийски игри са полезно трупане на опит, въпреки че е щаден и е играл общо 47 минути за всички мачове. Той се учи много от грешките си, тези които им обрисува Браун след като са се връщат в САЩ. Затова и когато го питат дали би искал да представи страната си и на следващите Олимпийски игри през 2008 в Пекин, той моментално отговаря, че той вече се е качил на борда.

Вече вкъщи, Кармело се съсредоточава върху здравето и възстановяването си, както и на отношенията си с треньора на Нъгетс. Повреме на сезон 2003-04, те често са имат търкания, предимно относно изпълненията в нападение, но има и нещо, което ги обединява, а именно че и двамата мразят да губят.

Кармело е доста ангажиран и извън баскетболното игрище. Той е ко-водещ на Бил Уолтън в трисерийния телевизионен филм “Spike 52’s Greatest Moments in NBA History”. Също така домакинства на благотворителни баскетболни турнири в Денвър и като цяло отделя специално внимание на благотворителността, заедно с приятеля си Никълас Оуенс, който в инвалидна количка.

Много от специалистите предвиждат, че Нъгетс ще се наредят сред топ ешелона на Западната Конференция, но началото на сезон 2004-05 е доста неприятно за тях, започвайки с 13-15 победи спрямо загуби. Просто в отбора има дупки, когато през офсийзъна настъпва една сензационна новина, че Денвър са подписали със звездата на Нетс – Кениън Мартин, което им осигурява една перфектна стартова петица и дълга пълна с избор скамейка. Ръководството уволнява досегашния треньор и наема бившата звезда от Лейкърс – Майкъл Купър. Повреме на тренировка, той няма голям шанс да потренира талантите на отбора. Кармело също е сред непокорниците и се успива за тренировки, също така има пропуски в стрелбите.

През януари сезонът за Денвър изцяло се променя, с уволнението и на този треньор, и наемането на нов – Джордж Карл. Карл е треньор ветеран и прилага напълно нови навици и дисциплина в клуба, като е осбено строг с Кармело. На ежедневневните тренировки той го пренатоварва с работа, предизвиквайки го да се управнява усилено и усърдно, за да осъвършенства всеки един от аспектите на играта си, като го кара напълно да заеме важната си роля на лидер на отбора. Кармело реагира невероятно адекватно в тази ситуация, в която го поставя изключителния за него треньор. Така реагират и Милър и Камби. Кармело упорито тренира стрелбата си, стремейки да завиши максимално този свой показател и да достигне средно по над 20 точки на мач, докато в това време Милър работи върху стрелабата си от тройката, а Камби осъвършенства тактиките за пълен терор при защита. Кармело се осланя и доверява в ръцете Кениън Мартин, който да му помогне да си възвърне непоколебимата увереност.

Нъгетс приключват годината с 49-33 победи спрямо загуби, което ги им докарва второто място в Северозападната Девизия и седмото място в Западната Конференция. Класата на Кармело ства все по-ясно забележима. Лошата новина за Денвър обаче е това, че в първата серия на плейофите ще трябва да се изшправят серщу шампионите от Сан Антонио. Въпреки че Нъгетс поднасят страхотна изненада, спечелвайки първия мач надделявайки над Сан Антонио, при това не на собствен терен, но дотам магията изчезва. Денвър падат и в четирите следващи мача, загубват окончателно в мач No 5. Разочарованието и напрежението на Кармело е несравнимо голямо и видимо, особено в мач No 3, когато той е глобен с 7 500 $, за това че умишлено изблъсква Ману Жинобили.

Преходът на Кармело от досегашния му живот към този на звезда в про-лигата, минава доста плавно и постепенно. С изключение на ареста му за притежание на марихуана, той е един добър и съвестен гражданин. Някои и го обвиняват, че понякога се държи като абсолютен незрял младеж, но за един млад човек, който дефакто все още не е дипломиран и вмомента би трябвало да е в колежа и да се учи, ако се погледне от тази страна, то Кармело наистина излъчва едно много здрав и уравновесен дух. Той подписва шестгодишен договор на стойност от 18 милиона щатски долара и по всичко личи, че умело и отговорно управлява финансите си. Живее в апартамент в скромна, но приятна многоетажна сграда в центъра на Денвър и поддържа близки отношения с майка си, която живее в нова къща, подарена й от него.

Единственият донякъде недостатък в играта на Кармело е стрелбата му, която е предимно непостоянна и противоречива, но упражненията му с бившия специалист от тройката на Дюк – Чип Енджиленд, помогнал на играчи като Гранд Хил и Стив Кър да се превърнат в опасни машини, успява да помогне много и на Мело. Той вече знае какви навици трябва си изгради за да продължи да се движи по линията на успеха. Кармело е обявен от множество медии за „Спасителят на Нъгетс”, на което той публично оговаря, че той го иска и би желал да стане дори по-велик от Джон Елуей („Героят на Денвър” и куотърбек в отбора им по бейзбол). А това, казано от устата на скромният и сдържан Кармело Антъни, е огромна и съвсен нескромна хвалба, което приятно изненадва всички.

Баскетболните инстинкти на Кармело са безпогрешни. Той подразбира как да се възползва от собствения си ръст и с каква сила да излиза срещу играчите, след което има най-разнообразни движения за достигане или предпазване на коша, както и за изпросване на фалове. Усета му за играта е отличен, вижда всяка ситуация на терена и изпитва удоволствие, когато подава топката в асистенция на открит съотборник. Не е извънредно надарен и необикновен откъм отскок, но притежава невероятен контрол върху собственото си тяло и атлетизъм, които вече са много над критериите и средните размери за такава позиция. Кармело може успешно да изстреля топката от всяко едно местенце на игрището, а когато е устремен да достигне самия кош, то тогава той е безпощаден и смело се промушва от там, където дори не се очаква, че е възможно да се премине. За отскока му, може да се каже, че вмомента усилено работи върху осъвършенстването му, едър е по телосложение и при скок бързо се приземява, но но все пак телосложението му е повече от добро. С неговото прогресиращо постоянство, той ще става все по-неопазяем.

Още в Сиракуза Кармело успява да се изтъкне и оформи като един истински лидер, въпреки че не е от типа властни или изпъкващи личности. Съотборниците му му отвръщат със съшото това спокойствие и увереност, което излъчва той. При идването си в отбора, той моментално е приет всячески от ветераните в Нъгетс, в живота е забавен и скромен, а на игрището – ослепителен и безпощаден. Кармело притежава недостижими качества на победител. Ако той е в комбина с точната звезда – ветеран, а Нъгетс могат да ги подпогнат с що годе качествени играчи на останалите позиции, то тогава не би било изненада той да носи повече от един шампионски пръстен.

Източници: jockbio.com & nba.com

Коментара (2)

Следете за нови коментари с RSS

...
написан от karmeloo, December 10, 2008

nai dobriq

...
написан от dayana, January 09, 2009

mn e dobar

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар