Не е истина! Да вярваме ли на очите си? Нима е действителност, а не сън, илюзия или мираж? След толкова години, след толкова очакване и след толкова неосъществени възможности най-после ще видим отново двата митични колоса на баскетбола в директен сблъсък за титлата. Селтикс - Лейкърс: колко много значат тези две малки думи за любителите на оранжевата топка. Бостън на Бил Ръсел, Боб Кузи и Хавличек, водени от легендарния стратег Ред Ауербах. Лос Анджелис с Джери Уест, Елджин Бейлър и по-късно великанът Уилт. Бостън на невъобразимия Лари Бърд, Макхейл и Периш. Лос Анджелис с вълшебствата на Меджик Джонсон, "куките" на Карийм и мафиотските, удавени в гел прически на треньора Райли.

Твърдата, безкомпромисна защита и фундаментален баскетбол на Изтока срещу бляскавата атракция на Запада. Традицията срещу новото. Това е класическото, антагонистично американско противоречие, чиито корени се крият в самата история и популярна култура на тази толкова особена страна. Конфликтът е древен, упорит и търпелив. И като че ли някак си е преведен дума по дума върху страниците на баскетболната история.

Келтите от Бостън изковаха несравнима династия, започнала още с раждането на НБА. В продължение на години надмощието им бе потискащо, а 16-те им титли са ненадминати в какъвто и да било американски спорт. Но знаете ли какво? Лейкърс имат цели 14 титли и буквално дишат във врата на именитите си съперници. Заедно двата отбора са носители на половината шампионски купи, раздадени за цялата история на лигата, а приносът им към теорията и практиката на играта е неизчислим. Всички сме чували за келтите от Бостън: за краля на чадърите Бил Ръсел, за прототипа на модерния гард Боб Кузи и за най-великата резерва в историята на НБА - Джон Хавличек. В същото време фамозният Елджин Бейлър е играел нещо средно между акробатика, баскетбол и въздушен балет в редиците на Лейкърс. Казват, че ако е бил роден с 25 години по-късно, този изумителен играч е щял да бъде глобална икона от ранга на Джордан, Кобе и Леброн. Рамо до рамо с него, разбира се, е сипел кошове и соченият за най-хладнокръвния сред стрелците Джери "Логото" Уест. Старите фенове на Лейкърс често обичат да спорят кой е бил по-добър: Бейлър или Уест? Тандемът им е бил унищожителен, а силуетът на Джери Уест е обезсмъртен завинаги в познатото по целия свят лого на НБА. В началото на съперничеството везните са били изцяло в полза на келтите. Звучи невероятно, но дори когато прибавили неопазимия Уилт Чембърлейн към тандема Бейлър - Уест, Лос Анджелис продължават да се спъват в бостънския отбор. До ден-днешен Елджин Бейлър е познат като най-добрия играч, който никога не е печелил шампионсктата титла. По ирония на съдбата, веднага след неговото пенсиониране Езерняците слагат рекорд с 33 последователни победи и същата година печелят титлата.

Съперничеството между Бостън и Ел Ей доби нови измерения през 80-те и е до голяма степен отговорно за възраждането на лигата. Епичните сблъсъци между двата отбора оставиха неизлечим отпечатък. Лари Бърд се превърна в сърце и душа на отбора на Бостън и изплете незабравими баскетболни шедьоври, за които ще се говори, докато има поне двама човека на този свят. Как ще забравим и странния Роберт Париш - Вожда с каменното му лице и още по-странна, озадачаващо висока стрелба с табло. А Кевин? Кевин Макхейл? Едва ли някога ще има по-нестандартен, по-крив играч в подкошието. Този човек създаваше впечатлението, че всеки момент ще се разглоби в ставите и ще се разсипе върху игрището, но финтовете му вбесяваха дори и най-добрите защитници.

През 80-те Бостън спечелиха три шампионски титли, но дори те бяха затъмнени от фамозните Лос Анджелис Лейкърс. Езерняците събраха пет титли през същото десетилетие, а напълно заслуженият прякор, който им бе лепнат от медиите, бе Шоу тайм. Пасовете на Меджик Джонсън сякаш пристигаха от някаква успоредна вселена в която можеше да съществува само и единствено той. Карийм Абдул Джабар сипеше неопазими удари, благодарение на неподражаемата си "небесна кука", а Джеймс Уърти завършваше бързите пробиви с гръмотевични забивки, вдигайки високо топката в дясната си ръка като някакъв обърнат наопаки възклицателен знак.

Но времената се промениха, лигата еволюира и заедно с 80-те като че ли си отиде и най-епичното съперничество в професионалния спорт. След Бърд, Макхейл и Периш в Бостън настъпи изтощителна, пустинна суша. Селтикс потънаха в привидно безкрайна посредственост и така най-гордата организация в НБА получи постоянен абонамент за последните места в Източната конференция. Лейкърс спечелиха три титли с Кобе и Шак, но ценените от всички, ожесточени двубои между Лос Анджелис и Бостън започнаха да се превръщат в изтъняващ спомен. Навремето, когато Лейкърс играеха в омразната "Бостън Гардън", цялата зала гърмеше като един: "Бийте Ел Ей!".

Но познатият крясък на бостънската агитка не е чуван вече 21 години. Двата отбора не са се срещали на финал от 1987 г., когато Лос Анджелис грабнаха купата убедително. Селтикс и Лейкърс са играли 10 пъти на финал, като 8 от 10-те битки са спечелени от Бостън.
Ето че след две десетилетия двата титана отново са на финал. Кой ще спечели 11-ия исторически сблъсък?

През този сезон двата отбора бяха най-силните в лигата. Бостън имат домакинското преимущество и разполагат с три супер звезди в лицето на Рей Алън, Пол Пиърс и Кевин Гарнет. Но Лейкърс са водени от изключителния стратег и философ Фил Джексън, който има в арсенала си не само брилянтния през този сезон Кобе Браянт, но и редица други оръжия.
Благодарение на умелите ходове на мениджъра Мич Купчак, Ел Ей се сдоби с испанеца Пау Гасол, който веднага възприе системата на Джексън и се вписа идеално в неговите схеми. Когато тренираше Чикаго, Фил Джексън имаше Джордaн, Кукоч, Пипън и Родман. Сега нещата не сa кой знае колко по-зле с Кобе, Гасол и Одом. И тогава и сега консултант на отбора е неостаряващият Текс Уинтър, който е и създателят на триъгълното нападение.

Това, което би могло да дерайлира отбора, е фактът, че с изключение на Юта и донякъде Сан Антонио, никoй на Запад не играе активно в защита. Селтикс са един от най-добрите защитни отбори в лигата и ако трите им офанзивни остриета заиграят силно, нещата се усложняват значително за Ел Ей.
Повечето специалисти обаче предричат победа за Лейкърс. Тази прогноза е базирана на неубедителната на моменти игра на келтите в плейофите и неувереното присъствие на Рей Алън. Друг проблем е възрастта на Бостън, чиито най-големи звезди са прехвърлили 30-те.
Лейкърс и Селтикс се срещнаха два пъти през редовния сезон. Бостън спечели и двете срещи. Това обаче бе преди Лос Анджелис да се сдобие с Пау Гасол.
Какво точно ще се случи през следващите дни, е въпрос на спекулация. Кой точно ще надделее? Чия воля е по-силна? Ще успеят ли Селтикс да запазят домакинското си преимущество? Ще успее ли Фил Джексън да спечели 10 титла и да задмине рекорда на Ред Ауербах.
Ще усетим ли присъствието на сенките от миналото и величието на най-оспорваното съперничество в професионалния спорт?
Във всички случаи ще бъдем свидетели на исторически момент. Първият двубой в Бостън завърши преди броени часове, но това е само началото. Чакат ни незабравими мигове, защото за всички нас, феновете, 2008-а е знаменателна година. Годината, в която мечтата най-после се превърна в реалност.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар