Симеон Варчев е институция в българския баскетбол. Не само за времето, в което бе начело на националния отбор. Или пък за годините, в които наложи юношата Тодор Стойков при мъжете. Нито заради титлите и купите, с които Черно море господстваше у нас. Макар и в сянка, която е по-скоро илюзорна, отколкото истинска, той продължава да дърпа конците при моряците. Там се очертава да бъде интересно. При това, не само за едно лято.

- Господин Варчев, Черно море е един от българските отбори в Балканската лига. Как гледате на тази инициатива?

- Не крия, че сме доволни от факта, че получихме право да участваме, защото това не беше сигурно. Според правилата на федерацията, ако от Лукойл Академик не се бяха отказали, ние щяхме да останем извън квотата. Честно казано, когато чух, че те няма да се възползват, направо си отдъхнах. Балканската лига в момента е по-важна за нашия отбор, отколкото присъствие в евротурнирите, и ще ви кажа защо. За човек като Асен Христов е много по-добре да види тима, който издържа в регионален турнир, тъй като бизнесът му е съсредоточен именно на Балканите, и така той добива право да рекламира своя продукт. Аз лично съм щастлив и от спортно-техническа гледна точка, понеже феновете ще наблюдават мачове, които ще са на по-високо ниво от това в нашето първенство.

- Веднага след края на шампионата обявихте името на новия треньор. Защо се спряхте на Даниел Димитров и какво доведе до смяната на Спас Натов?

- Ако зависеше от мен, аз не бих сменил Спас, но той е особен човек, с твърд характер. Изключително честолюбив и чист  в душата си като кристал. Натов просто е с малко по-различен манталитет и чувства. Не можеше да приеме, че поведението на възпитаниците му понякога е коренно различно по време на мач в сравнение с тренировките. Загубите му се отразяваха много отрицателно. Стигна се до проблеми със здравето му и психическа нестабилност. Ние обаче сме приятели и оставаме такива. Насила хубост не става. Колкото до Даниел, ще задам и аз въпроса - а кой друг, ако не той? Познавам го добре, както от престоя му в Черно море, така и от националния отбор. Не се е доказал още като треньор, но пък е работил заедно с Асен Христов и двамата се познават отдавна.

- Спечелихте сребро за купата, избрахте да играете феърплей в първенството, въпреки че може би заради това останахте без медал и там. Доволен ли сте?

- Въобще не съм доволен! Нито от второто място за купата, нито от показаното в шампионата. Нашият барометър е публиката. И когато залата ти не е пълна до краен предел, значи не си вършиш добре работата. Изневерихме на стила си този сезон, което също ми е неприятно. Защитата винаги е била приоритет на Черно море. Този път завършихме втори по получени точки на мач.

- С какви амбиции гледате към есента, когато стартира следващият сезон?

- Трябва да изградим значително по-качествен състав. Оставаме верни на себе си да даваме шанс на наши момчета. Осем от тях ще бъдат младоци. След това, ако приемем, че отборът ни ще е съставен от петнайсет души, имаме още седем. В това число поставям по-опитните българи като Симеон Ценов и Николай Балев. Задължително стартиращите ни плеймейкър и център ще са чужденци. У нас има дефицит на класни играчи на тези постове. Американците ще минат през проби, водим преговори и с македонци.

- Като например Димитър Мираковски – бившия гард на ЦСКА?

- С Мираковски положението е същото, каквото бе с Докузовски. Харесвам го, но той е само един от вариантите на този етап. Въпросът е, че няма време. То лети със скоростта на светлината (смее се).

- Защо нито един от младите ви плеймейкъри, на които се възлагаха надежди, не се разви? С изключение на Великов, нито Алексиев, нито Маринов стигнаха дотам, докъдето се очакваше?

- Това е една от най-големите ми болки. Защото това бяха наши момчета и ние инвестирахме в тях физически, психически и морални усилия, както и финансови ресурси. Те ли са виновни, треньорите ли, аз ли, че ги надцених, не мога да си отговоря.

- Как си обяснявате факта, че по-голямата част от най-големите ни таланти в момента произлизат именно от варненската школа?

- Може да прозвучи високомерно и нескромно, но смятам, че притежавам онова чувство да преценявам от кого става и от кого не голям играч. Винаги съм стоял зад мнението си, че в Черно море може да няма мъжки баскетбол, но юноши ще има. И затова имаме близнаците, затова имаме този прекрасен младеж Божидар Аврамов. За него твърдя, че за в бъдеще може да стигне много-много надалеч в Европа. Във Варна имаме отдавна създадена група на талантливите петнайсет и тя функционира по моя специална програма и резултатите са налице.

- Първенството ни е трагично и скучно, спонсори трудно се намират. Всеки говори за промяна, но откъде според вас трябва да се започне?

- Това, което правим според ситуацията и законодателството, е да създадем национална лига. Но докато държавата е обърнала гръб на спорта, докато не се въведе закон за данъчни преференции за тези, които инвестират в спорта, дотогава ще има само такива като мен, които ще се мъчат да правят нещо. А дали ще успеят, това вече е отделна тема.

- Не залитаме ли прекалено по чужденците – треньори, играчи, а в същото време нашите ги мачкат на пейката и ги обиждат, че са слабаци?

- Тук нещата са точни и ясни. Който дава пари, или го прави от любов, или търси някаква реклама, която е доста спорна. Но всеки от тези хора търси и иска резултатите веднага. Това се постига с чужденци. Работата е там, че не можем да докараме Бодирога и идват анонимници, които замразяват и малкото играчи, които произвеждаме. И ето по този начин трагедията просто става пълна.

- Оптимист ли сте за националния отбор?

- Много труден въпрос. За съжаление, не съм.

- И защо така?

- Защото потенциалът, с който разполагаме, не дава големи надежди. Малко са класните баскетболисти, на които да се опрем. Доста държави успяха именно с чужд треньор и привличането на Пини Гершон сигурно е добър ход, макар че доста се преекспонира в медиите. Дано да ни помогне. Но като
цяло, Господ да ни е на помощ.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар