| Помощниците на Пини Гершон: Ще се учим от него |
| Автор BBP | |
| 10 March 2008 | |
|
Помощниците на старши треньора на националния отбор на България по баскетбол Пини Гершон – Тити Папазов и Любо Минчев, бяха категорични, че ще се опитат да направят всичко възможно, за да разбунят духовете в Европа. Двамата гостуваха във вечерното спортно предаване на Дарик радио „Гол линия” и се обединиха около мнението, че в квалификациите за Евро 2009 ще се опитат да поставят основата на отбора, за да може тимът да има по-големи претенции в следващите квалификации. И Любо Минчев, и Тити Папазов бяха категорични, че ще се възползват максимално от контакта си с големия специалист, с който ще имат допир.
Тити Папазов: „Съвсем различно е когато имаш всекидневен контакт с такъв голям треньор. Ще ни покаже неща, които не знаем. От контакта с него ще добием самочувствие, което липсва и на нашите баскетболисти. Защото имаме не лоши играчи. Иска ми се аз и Любо да представим по най-добрия начин българската гилдия в очите на Пини. Отиваме при един много голям специалист, който както ние ще наблюдаваме, така и той нас.” Любо Минчев: „Все още не съм водил никакви разговори с Пини Гершон, не е имало време за такива неща. Лятото ще говорим за работа. Дори не вярвах в началото, че Пини ще дойде да работи в България. А след като стана факт, не съм се замислял дали ще бъда аз помощник или някой друг. Когато той дойде на тренировката ни се чувствах много неловко.”
Тити Папазов: „Квалификационната група е много тежка. Това е повече от ясно. Ние сме там, за да си вършим работата. Ще бъда доволен, ако той накрая каже, че е доволен от нас. Ако има нещо положително в тази тежка група, която ни се падна, може би е това, че няма да има голям натиск. Ще „крадем” от Гершон, разбира се. На 100 процента. Не знам каква методика ще предприеме. Убеден съм, че той ще иска нашето мнение.”
Любо Минчев: „В България има, а и растат млади и талантливи играчи, които трябва да се развиват. Потенциал дали имаме? Смятам ,че нашият отбор игра много добре на ЕП и въпреки всичко не успяхме да победим Турция и Хърватска, макар че бяхме на крачка. Ако отборът играе по начинът, по който игра тогава, мисля, че ще се представи много добре. Ние като треньори обаче ще трябва да предадем тази вяра в играчите. За да успеем. А какво ще стане…”
Тити Папазов: „При избора на играчи може би ще имаме ние главна роля, просто защото познаваме баскетболистите. Треньорът иска да играят най-добрите. Той иска да побеждава, защото неуспехът се стоварва върху него. Аз и Ван Гаал не го обичах, щото не пускаше Ицо да играе за Барселона. И каквото и да си приказваме, Ние имаме двама играчи върху които можем да градим основата. Знае се горе-долу играчите кои са.”
Любо Минчев: „Най-важното нещо в екипа е да няма някакви дрязги между нас, за да не покажем лошата страна, а човекът да остане с добро впечатление. Що се касае до младите играчи, предпочитат се предимно защото не са толкова скъпи. Ако обаче гониш някакви цели – шампионска титла или представяне в Европа, едва ли ще залагаш на младите.”
Тити Папазов: „Мечите са безплатни. Човек трябва да мечтае. Играчите да си оставят сърцата на терена. Ние трябва да играем добре или най-малкото да поставим една основа и на следващите квалификации да имаме вече своя шанс. За съжаление името и новото на нашия баскетбол тежи. Но се надявам, че ще раздвижим духовете в Европа.”
Любо Минчев: „Колкото до Левски – финансовият въпрос е главното и той определя целите. Дано повечето отбори да се стремим да настигнем ЛукОйл, а не да ги оставим да се отдалечат от нас. Тогава да има битка, не за второто, а за първото място.” Коментара (1)
![]() написан от dilqna, March 11, 2008
те и без това са си ненау4ени
Напиши коментар
Copyright 2007. All Rights Reserved. |
|
| Последна промяна ( 12 March 2008 ) |
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Основно меню
| Начало |
| Линкове |
| Контакти |
| Търсене |
| Анкети |
| Форум |
| Потребителска галерия |
| Отскок |
| Рекордите на Гинес |
Влизане
Анкета
Кой е онлайн
Новинки
|
Годината е
1972, а мястото на събитието – 20те Олимпийски игри в Мюнхен. По това
време професионалистите все още нямаха право да играят, но въпреки това
Съединените Щати не бяха губили нито един мач на Олимпийска сцена.
Седем участия – седем златни медала! 63 последователни победи. За
никого обаче не беше тайна че доминацията на американците ще бъде
подложена на невиждано до този момент изпитание. - Дванайсетте Сирачета от Иво Иванов. Прочети повече тук
|







