От няколко месеца името на изгонения безпричинно от ЦСКА играч Людмил Хаджисотиров-Удо е едно от най-често споменаваните в баскетболните среди у нас. Талантливият плеймейкър, който даде на съд "червените" заради 3 неизплатени заплати, беше любезен да отговори на въпросите на "Стандарт".

- Удо, как се чувстваш след един сезон в ЦСКА?

- Чувствата са смесени. Това е предизвикано от начина, по който завърши сезонът. Опитах се да направя максималното, да се подготвя добре, да съм съсредоточен и да подобря всички аспекти на играта си. Получих шанса, единствено за около 3 седмици бях контузен. Успях да се представя добре. Играх на позиции като атакуващ гард и накрая като плеймейкър, което беше позитивно.

- Как определяш престоя си в Спартак МВР преди година?

- Треньорът Ивайло Равуцов ми даваше много свобода на игрището. Натрупах важен опит. Успях да вляза и сред топреализаторите в шампионата. Добрата ми форма се трансферира и през този сезон, но на по-високо ниво. ЦСКА беше по-добър отбор, с по-класни състезатели, но за съжаление някои играчи се контузиха и не успяхме да покажем максималното.

- Съжаляваш ли, че избра да останеш в България след завръщането си от САЩ?

- Винаги казвам, че всяко зло е за добро. Вярвам донякъде в тази поговорка, но ако мога да върна времето назад и получа шанс, бих избрал да опитам късмета си в чужбина още след колежа. За българите, които играят в колежанското първенство, това е смисълът. След като завършат университет, да се върнат в Европа, както направи Филип Виденов. Симеон Найденов също, макар че после премина в ЛУКОЙЛ Академик.

- Разкажи малко повече за престоя си в САЩ?

- Изкарах 6 г. в Щатите. Отидох там с много голямо желание, защото от малък следях колежанското първенство. В България през 1995-а го даваха по NBC. Знаех, че всички големи звезди от НБА са играли в колежите, и за мен това беше една мечта. Постепенно с много работа ме забелязаха в юношеския национален отбор тук, което ми даде шанс да отида в САЩ. Разделям на три периода престоя си там. Първите две години бях в подготвителното училище в Уинчиндън, където се сблъсках със сурови таланти. Някои от тях сега са в НБА, а други в Евролигата. Тогава бяха нешлифовани диаманти. В този период научих страшно много неща, имах много добър треньор. Следващите две години отидох в Бостън Колидж. Там всичко беше на най-високо ниво. Като започнем от 15-20-хилядните зали, минем през организацията и стигнем до състезателите и треньорите. Имах възможността да играя срещу основния ни гард Трой Бел в продължение на година и половина. След това той влезе в НБА. Това са неща, които никога нямаше да ми се случат или да науча, ако бях останал в България. Последните две години се трансферирах в университета в Мейн. Голям студ. Там получих повече игрово време и шанс за изява. Можех да практикувам на игрището много от нещата, които научих в Бостън Колидж. В САЩ срещнах играчи и треньори, които от дете съм гледал тук по "Ефир 2". За мен това беше сбъдната мечта.

- Всъщност откъде идва страстта ти към баскетбола?

- Запалих се през 1991 г. съвсем случайно. Преди това непрекъснато карах скейтборд. Започнах да се включвам и на баскетболното игрище. Няколко от моите приятели се бяха записали да тренират в ЦСКА и аз ги последвах. Хареса ми много, пък и видях, че ми се удава. След месец съобщих и на родителите ми. Те се зарадваха много, нo баща ми се шегуваше с мен, защото бях нисък. После нагазих по-надълбоко в баскетбола, мотивирах се, а най-голямата роля изигра това, че даваха НБА по телевизията. През 1994 г. моят брат се завърна от САЩ след тригодишен престой. Той ме накара да се фокусирам повече върху играта и да стана по-сериозен в тренировките. Оставах след заниманията, за да се подготвям индивидуално, и така постепенно баскетболът се превърна в начин на живот за мен.

- Имаш ли амбиции един ден да играеш в НБА?

- Като всеки и аз мечтаех да играя там. Човек обаче трябва да е реалист. Това, което искам аз, е да имам възможността да давам най-доброто и да развия потенциала си.

- Кога според теб може да видим българин в НБА?

- Ще е много трудно, дори невъзможно българин от нашето първенство да отиде в НБА. Това, което треньорите в лигата ще забележат веднага, е следното: нашите играчи не са школувани в основни елементи на баскетбола. Българин може да влезе в лигата от колежанското първенство. За европеец и това е много трудно, защото конкуренцията е зверска, а и се толерират повече американците. Другият вариант е както стана с близнаците Деян и Калоян Иванови и Божидар Аврамов, т.е. на ранна възраст да отидеш в добър европейски отбор, където да можеш да натрупаш опит и да се развиваш.

- На какво според теб се дължи това, че българските баскетболисти не са школувани?

- Проблемът е комплексен. Имаше много талантливи момчета и момичета в България, с добри физически данни, но не се работеше системно и правилно. Най-новата информация в баскетбола достигаше трудно дотук и нивото не беше много високо до този момент. Сега нещата се подобряват, има нова генерация треньори.

- С кой треньор ти е било най-лесно да работиш?

- В САЩ и тримата ми треньори бяха големи професионалисти, изключително строги и взискателни. Беше ми интересно и се опитах се да взема максималното от тях. Даже някои от нещата, които са ми казвали, си ги записвах, защото исках да ги запомня за цял живот. Определено най-много научих от Ал Скинър, главния треньор на Бостън Колидж. Пет години е играл в НБА. Освен това имаше понятие и от европейския стил на игра, защото е бил в Барселона. Имаше и отлични тактически познания. И тук, в България, съм имал добри треньори.

- Как според теб ще завършат плейофите в НБА?

- Не трябва да отписваме шампиона Сан Антонио. Те са много опитен отбор. Определено Ню Орлиънс е голямата изненада, този сезон са много силни. Най-класният плеймейкър Крис Пол играе там и прави феноменален сезон. Отдавна не съм виждал толкова добър гард, който да е комплексно развит. Другата приятна изненада е тимът на ЛА Лейкърс. Коби Брайънт беше избран за MVP. С привличането на Пол Гасол пък запълниха точно тази дупка, която имаха под коша. Тази година от Изтока ми харесва Бостън. Ще стане хубав финал Лейкърс срещу Бостън или Ню Орлиънс срещу Бостън.

- Изненадан ли си, че ЦСКА Москва стана шампион в Евролигата?

- Не се изненадах, защото руският ЦСКА е като Сан Антонио на Европа. Имат много добре сглобен отбор, с много талантливи състезатели като индивидуалности. Същевременно са много добре сработени. Играят заедно от години, имат няколко финала и са печелили Евролигата. Имат много грамотен и интелигентен треньор Еторе Месина, който е абсолютен професионалист, а явно и много добър психолог. Аз симпатизирах на Макаби Тел Авив като стил на игра. ЦСКА обаче бяха по-добрият отбор на финала и заслужено спечелиха.

- Какво според теб не достига на Лукойл Академик, за да направи пробив в евротурнирите?

- От всички техни сезони, които съм проследил, тази година имаха най-добрия отбор. Мислех, че ще стигнат по-далеч. Случиха на попълнения с плеймейкъра Уили Дийн, Перо Антич и другите чужденци помагаха. Треньорът Желко Лукаич също е много добър специалист. Може би това, което им липсва, са още един-двама суперкласни състезатели и още по-голям бюджет.

- На какво се дължи ниското ниво на шампионата ни?

- Едно от нещата е, че много от добрите българи играят в чужбина. Тази година като цяло имаше някакъв прогрес, защото дойдоха качествени чужденци. Някои от младите играчи също се включиха добре в първенството. Звучи клиширано, но проблемите са комплексни. Всичко започва от най-ранна възраст и преминаването нагоре.

- Добри ли са американските баскетболисти, които идват да играят в България?

- Нивото на Уили Дийн, Донта Смит и Лари О'Банън е доста високо. И тримата могат да играят в Европа. Особено Уили Дийн не би имал проблем в нито един отбор. С него имам интересно преплитане на кариерите. Уили също е бил в Бостън Колидж. Той тъкмо беше напуснал, когато аз отидох там. Тогава взех неговата стипендия. В началото не знаех тази подробност. Разбрах я по-късно от другите играчи. Той се трансферира в университета в Пардю, където направи много силна кариера. Лавел Пейн от ЦСКА е много талантлив и атлетичен. Той, Майк Хендерсън и Джош Уошингтън са колежани и това е първият им сезон извън САЩ. По-скоро този сезон им беше за адаптация. В началото им беше трудно, но след това влязоха във форма.

- От какво са впечатлени чужденците, който играят тук? Харесва ли им страната ни?

- Определено на американците им харесва тук. Стилът на живот, забавленията, заведенията, дамите също ги отрупват с внимание. Условията, в които тренират, са добри. От гледна точка на залите в България са стресирани. Янките в ЦСКА са играли в първа дивизия на колежанското първенство, където 10 000 зала не се води за голяма. Първоначално бяха шокирани.

- Има ли шанс националите да се класират за Евробаскет 2009 с оглед на квалификационната ни група?

- Не е лека групата, но духът ни не трябва да пада. Отборът трябва да се подготви максимално. Не трябва да има напрежение, а да се играе освободено. Дано да стане някаква изненада.

- Доколко Пини Гершон ще помогне на българския баскетбол?

- Трябва да се извлече максималното от него като начин на мислене, работата в организационен план, както и вижданията му за играта. Той се е доказал на най-високото ниво в Европа. Ако нещата, научени от него, се систематизират и се приложат в България, след това би трябвало да се повиши нивото ни.

- Смяташ ли, че ще попаднеш сред избраниците на Гершон в националния?

- Не знам. Има логика да съм там, ако се гледа чисто баскетболното ми представяне през сезона.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар