|
 Павлин Иванов е роден на 28 март 1993 г. в Ямбол. За пръв път влиза в баскетболна зала, когато е в трети клас и остава прехласнат по играта. За израстването му основен принос има първият му и единствен до преди 2 години треньор в Тигър (Ямбол) – Здравко Янчев.
Завършва основното си образование в училище „Свети Климент Охридски" и е приет в Икономическата гимназия. Учението обаче е изместено от любимата игра, на която младият талант се отдава напълно. През лятото на 2008 г., едва 15-годишен, той преминава в италианския гранд Бенетон (Тревизо), където вече кара втори сезон. Играе при 17 и 19-годишните, а има мачове и в мъжката серия С2.
През август 2009 г. Павлин Иванов става топ реализатор на европейското първенство по баскетбол за кадети, Дивизия Б. На финала в Португалия българите побеждават Дания с 81:63, а Павлин вкарва 23 т. Благодарение на този успех от 2010 г. нашите вече се състезават в елитната Дивизия А.
- Павлине, как се справяш в Тревизо?
- В началото беше доста трудно, но сега вече ми е по-спокойно. Пооправям се и с италианския език, което е много важно.
- Как стигна до този голям европейски клуб?
- Първият ми треньор в Ямбол Здравко Янчев ми осигури камп в Сърбия, където ме забеляза агентът Миодраг Разнатович, който в последствие ми стана мениджър. През лятото той ми каза, че имам предложение от Бенетон и така се озовах в този клуб.
- Има ли и други чужденци на твоята възраст?
- Има още едно момче – Армин Мазич от Хърватия, което е родено през 1993 година. Той е в Италия от 3 години, но сега е първи сезон в Бенетон.
- Как е структуриран клубът и неговата детско-юношеска школа?
- По принцип в Италия децата започват да играят на 5-6-годишна възраст. Така че и в нашия клуб има отбори от тази възраст, та до мъже.
- Как си устроен битово и как минава един твой ден?
- Живея в много добри условия за едно 16-годишно момче (смее се). Когато не съм на училище, ставам чак към 9 ч. и, ако имам възможност, ходя в залата преди обяд да стрелям с моя треньор Адриано Вертемати. След обяд си почивам и се готвя за другата тренировка, която е с отбора. След вечеря обикновено съм пред компютъра и си пиша с приятели или гледам филми. Понякога, ако не съм много изморен, излизам с момчетата от отбора.
- А в какво училище учиш?
- В частно, води се на Бенетон. Миналата година ходих по 4 пъти седмично, а сега - по два пъти.
- След Бенетон има ли връщане назад в България?
- В моите мечти не влиза България, но нищо не се знае.
- В кое отношение чуждите клубове изпреварват най-много българските?
- Според мен във финансово отношение. Мисля, че всеки клуб, който има достатъчно пари, може да направи добър отбор и да му осигури перфектни условия.
- Трудно ли е за едно българско момче да пробие в чуждестранен клуб и какво най-много трябва, за да го направи?
- Аз просто попаднах на добър треньор още от началните си години в баскетбола. С него се разбирахме много добре и за мен беше удоволствие да ме тренира. Всяко българско момче, което попадне на треньор, с който се уважават и ценят взаимно, имат желание да работят, така както аз бях с моя треньор Здравко Янчев, мисля, че всеки ще може да пробие в чужбина.
- Какви са най-близките ти цели на клубно и национално ниво?
- В Бенетон нямам право да играя в зоните и на финалите на държавнтото първенство. Това е правило на италианската федерация. Според моя треньор от догодина това може да се промени и да заиграя и в тези решителни фази, но до тогава искам с отбора ми да бъдем номер 1.
Ако попадна сред 12-те състезатели в националния отбор, които ще заминат за европейското в Литва, ще дам всичко от себе си да се класираме в четворката.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
