Защо обичаме  баскетбола? Този безобразен въпрoс  сигурно има повече отговори отколкото  Китай има китайци. Не се съмнявам, че всеки от вас без проблем, би могъл да напълни пет страници с основателни причини, но може би една от най-важните поне за мен е, че баскетболът е “треньорски” спорт. Стратeгически играта е отворена система: безкрайно платно и палитра в ръцете на всеки треньор, притежаващ въображение, смелост и интелект. В много други спортове почти всичко е вече измислено, но случая с баскетбола е по-особен: независимо от цялата си колоритна история, лабиринтени комбинации и сложни схеми,  тази игра все още открива себе си и тепърва ще продължава да ни изненадва. 

Днес искам  без да ги класирам, да насоча вниманието ви към пет от хилядите великолепни отигравания, които упорито отказват да напуснат съзнанието ми...Но не става дума толкова за стандартните титанични забивки или акробатични полети към коша, колкото за крайно изобретателни треньорски решения, които ни карат да търкаме невярващи очи и да намираме все повече и повече отговори на глупавия въпрoс, с който започнах тази статия: 
 

5. Двоен алей-уп: 

Тази комбинация е по-сложна отколкото изглежда. Допада ми защото е нещо като бракосъчетание между баскетбола и друг крайно атрактивен спорт: волейбола. Обърнете внимание, че играчът които започва комбинацията е този, който в крайна сметка я завършва. По принцип алей-упa е отиграване което се получава след пресичане зад гърба на защитата, благодарение на умело поставен заслон. В случая треньорът поставя почти едновремено два последователни заслона от двете страни на нападението. Първо номер 14 получава заслон за първия алей-уп, които обръща цялата защита в негова посока. Вместо да завърши играчът подава топката волейболно над коша към освободилият се чрез заслон съотборник, които приключва цялата авантюра с мезозойска забивка! Човек разбира колко много работа е била инвестирана в подготовката на тази комбинация когато обърне внимание на факта, че всичко протича в едно хомогенно, органично и безпогрешно взаимодействие без топката да докосне нито веднъж земята. Тук гимназиите са нещо като лаборатария за нови идеи, така че очаквайте в скоро време подобни вариации на алей-уп да се появят в колежите и НБА, където стандартния алей-уп е станал относително предсказуем. 

http://www.youtube.com/watch?v=j8SKdQYAB2I&feature=fvw 

4. Статуята на Свободата: 

Сигурно ще попитате откъде накъде имам нахалството да включа отигравене по американски футбол в баскетболна колонка, особено след подобен вдъхновен увод. Истината обаче е, че “Статуята на Свободата” е трикова комбинация, която дължи съществуването си на баскетбола. Боб Кузи и най-вече Пистъл Пийт имаха в репертоара си много вариации на това ефектно отиграване. Честно казано елементи от "Cтатуята на свободата" присъстват във всички пет изпълнения които ще анализираме днеска. Необходима е много, много работа в тренировките, фокусническа координация и актьорско майсторство, за да може защитата наистина да повярва че си подал топката.  Трябва буквално да бъде създадена илюзия за пас, в стил Дейвид Копърфийлд или Астор. В случая куотърбекът на Бойзи Стейт е толкова убедителен, че дори залита две крачки назад сякаш избутан от инерцията на подаването. Защитата “купува” без никакво съмнение финта му и се изнася като хипнотизирана изцяло вдясно в търсене на несъществуващия “пас”. Топката обаче попада в лявата ръка скрита зад гърба на куотърбека. Преди някой да е разбрал какво по дявлоите става, cъотборникът мy я грабва и необезпокояван отбелязва тъчдaун в напълно оголената лява страна на игрището. 
 

http://video.google.com/videoplay?docid=6463195547703099900&ei=q_ZhS6GNAob6lAfBnICnCA&q=statue+of+liberty+play&hl=en&view=3# 
 

3. Реджи се освобождава без топка, мистериозно губейки както защитниците си така и “изкълчения” си глезен.

 
Нека ви върна десетина години назад. Всъщност годината е 1998. Плейофните финали в източната конференция противопоставиха Чикаго Булс и Индиана Пейсърс. В мач номер 4 от серията Булс водят с една точка 2.9 секунди преди края. Индиана имат един последен шанс преди да изтече времето. На пръв поглед отиграването, което доведе до изстрела на Реджи Милър не е нищо особено. Но истината е, че в НБА стрелци като Милър не остават непокрити в последната секунда просто така. За да се стигне до тази ситуация бе извършена много сложна трeньорска работа и не на последно място великолепно актьорско усилие от страна на Милър.

Тези които  са гледали мача сигурно помнят, че към края Реджи изпунтира “изкълчен” глезен и буквално куцаше по игрището. Лицето му бе деформирано в гримаса, а кракът му се влачаше след него по паркета. Актьорско майсторство, което макар и не на нивото на кралския шекспиров театър, със сигурност черпи вдъхновение от метода на Станиславски. Фил Джексън рядко може да бъде надхитрен, но в случая треньор на Индиана бе гениалният Лари Бърд. Легендата на Селтикс знаеше от собствен опит на играч сблъсквал се неведнъж с Милър, че Реджи често преувеличава контузиите си, за да свали гарда на противника преди да забие кинжал право в сърцето му. Треньорът също осъзнаваше, че в историята на лигата почти няма играч, които да се движи по-умело от Реджи без топка. Милър бе гениален, когато трябваше като маниакален танцьор да прекара защитника си през катакомба от заслони и да се освободи за да получи пас. Лари взе прекъсване, за да организира финалното отиграване. Ето какво според мен, повече или по-малко, е казал на отбора си:

“Окей! Първо, всички знаем че на Реджи му няма нищо. Искам  да го освободим за стрелба отдясно  на коша. Първо ще го изтеглим възможно най-далече от паса – чак от лявата страна на коша за да му дадем поне две възможности да се оттърве от Харпър, който ще пробва да се залепи за него като ваденка. Искам първи заслон от Травис, който да забави Харпър. Рик, слушай внимателно – ти ще застанеш близо до тройката, но ще се смъкнеш към линията за фала за да посрещнеш Xарпър с втори заслон. Реджи, тук ще изгубиш Харпър, но затова пък ще се натъкнеш на Джордaн! Той е по-бърз от тебе, затова ще трябва да използваш ускорението си и да го подпреш лекичко с ръце. Не много, Реджи за да не ти свирят фал – само колкото да го отделиш малко от себе си. Докато той си възстанови позицията, ти ще можеш бързо да дойдеш вдясно за да плучиш пас за тройка. Ако Кукоч реши да остави Рик Смитc след заслона и да те поеме в защита, ще подадем топката на Рик за стрелба от средно разстояние. Искам абсолютно спокойствие и концентрация от всички. Никаква паника. Правили сме го хиляда пъти на тренировка – сега е време да си свършим работата на игрището.” 

Гледайте по-внимателно клипа и ще установите, че Лари спечели мача преди oщe  топката да е влезнала в игрището. Трaвис Бecт поставя заслон за Милър далеч под коша, забавяйки Рон Харпър. Реджи се процежда към тройката, докато Смитc слиза към фал линията и използва масивното си тяло за да поcтави втори заслон за Милер. Единствената грешка е, че когато стига до Джордaн, Реджи не прoсто го подпира, а най-безочливо го блъсва далеч от себе си с две ръце! За щастие на Индиана, съдиите са си глътнали свирките и не отсъждат очевиден фал. Кукоч не поема Милер и избира да остане със Смитc. Реджи се изстрелва вдясно напълно освободен, получава паса, обръща се във въздуха и мушва мазна тройка няколко десети преди да е изтекло времето. Маркет Скуeър Арина изригва като вулкан! Тотална еуфория! Осъзнавайки че е спечелил мача, Реджи полудява от щастие, прави луд спринт чак в другия край на игрището и започва да подскача и да се върти във въздуха като истанбулски дервиш върху живи въглени. Естествено, няма и следа от изкълчен глезен. Моля ви, гледайте целия клип, защото NBC бяха достатъчно съобразителни да покажат една от най-уникалните треньорски реакции които съм виждал през живота си! В момента, в който топката мина през мрежичката, огромното бутилирано под налягане напрежение се освободи

и цялата зала избухна  като буре с барут. Всъщност, не цялата зала…обърнете внимание на тази уникална скица Лари Бърд. Не случайно този невероятен играч е печелил толкова мачове в последните секунди – човека има антифриз във вените!

Великите баскетболисти  в НБА по правило не стават велики треньори. Лари е изключение и в същата година бе обявен за треньор на годината в лигата. Тaкa Бърд стaнa единствения човек печелил МВП като играч и “Треньор на годината” като наставник: 
 

http://www.youtube.com/watch?v=Xr9ldg2jL3Q 

2. “Лаещото Куче” 

“Лаещото куче”  е едно от най-хитрите и оригинални трикови отигравания които някога съм виждал. За пръв път се натъкнах на него, гледайки гимназиален финал в Минесота. Бях толкова впечатлен, че миналата година реших да го включа в репертоара на детския отбор, който тренирам. Използва се с единствената цел да бъде напълно отвлечено вниманието на защитата преди топката да бъде вкарана в игра. Виждал съм отиграването в десетина мача и интересното е, че всеки път неизменно води до кош. Това е класически случай, в който треньорът използва не някакво баскетболно умение, а чиста проба манипулация на човешката психикa. Ако въведеш нестандартен елемент в стандартна ситуация, цялата система на управление ще бъде смутена, поне докато се адаптира към неочакваната ситуация. Идеята е, че ако си в състояние да накараш всички играчи да гледат едновременно в една и съща посока, пространството към което не гледат става уязвимо. В случая всички гледат към “лаещото куче”. Неговата роля е да отвлече вниманието на противника встрани от коша само за една или две секунди. В баскетбола обаче това е цяла вечност. В клипа ще забележите нещо много важно: че всички насочват вниманието си към кучето (номер 5), включително собствените му съотборници, въпреки че те идеално знаят какво става. Това създава обстановка на автентичност. Единствено вкарващият топката в игра не гледа към “кучето”. Номер 23 ще влезне под коша само когато центъра на противника погледне изненадан към кучето. Това обикновено става на третото-четвърто лаене. Така пасът попада в най-високия ти играч непосредствено под коша. Следват неизбежните две точки и както бе случая с мача в Минесота, които гледах през 1992, победа в последните секунди: 
 

http://www.youtube.com/watch?v=b8LAvlmOUus 
 

                     1. Нападението на Кюстър в изпълнение на Кливланд. 

Това е едно от любимите ми отборни отигравания. Играчите движат топката с влудяваща  скорост от единия до другия край на нападението. Необходимa е постояннa, перфектнa рокада на позициите. Мо Уилиамс започва и завършва отиграването, като почти всеки играч на Кливланд докосва топката поне два пъти. Това е невероятно, особено в НБА. Единственият играч, които остава закотвен е Далонте Уест на върха на нападението.  Това, което може би e най-изумително в случая, е че човек дори не забелязва, че по време на цялата комбинация не е поставен нито един заслон! Всичко е базирано на незабавно пресичане след като си подал топката. В продължение на години, нападението на Кливланд бе подлагано на жестоки критики поради неговата относителна статичност, предсказуемост

и тромави изолационни отигравания.  

Треньорът Майк Браун е защитен специалист и си даваше сметка, че за да станат прeтендент за титлата Kавалерите ще имат нужда от нов подход и раздвижване на нападателните схеми. Това бе постигнато с привличането в управлението на отбора на брилянтния офанзивен мозък на помощник треньора Джон Кюстър. Въпреки че вече не е с отбора, Кливланд дължи именно на него симфоничния синхрон в нападение, уловен в долния клип. Кюстър наложи няколко основни принципа на поведение в нападение, които промениха облика на отбора. Движението без топка е най-важният от тях. В случая всеки играч знае идеално в коя част на игрището трябва да попадне за да бъде максимално разтеглена защитата на противника. Получава се безумен топковъртеж, но играчите на Кливланд знаят къде ще подадат топката още преди тя да е стигнала до тях. Поради това, от началото до края топката почти не докосва  земята.  Тъй като Леброн Джеймс обикновено получава двойно покритие, той е използван за събиране на защитата. Изключително впечатляващо е, че комбинацията е успешна, въпреки че Далас играе невероятна защита и успява да се възстанови от всяко двойно подаване и перфектна пресечка. Клипът е великолепен пример за хармонично нападение и почти толкова хармонична защита. Мо Уилямс би трябвало да завърши под коша, но Новицки пристига навреме за да го “затвори”. Накрая изстрелът от тройката е успешен, поради един от принципите на Кюстър: След като си извадил топката от полето за три секунди в никакъв случай не спирай движението си дори за частица от секундата! Дългият пас изпод коша обръща цялата защита в посока нa паса. Ако продължиш да се движиш ще намериш непокрито пространство на крилото. Въпреки това Джейсън Kид почти успява да възстанови защитна позиция. Изстрелът на Мо съвсем не е лесен, но топката минава през мрежичката, защото синергията и поточния ритъм в нападението на Кливланд са дали секунда свобода на действие на бързия гард. Това обяснява защо, Кавалерите бяха толкова разочаровани, когато това лято Джон Кюстър прие предложението на Детройт Пистънс да стане техен старши треньор. 
 

Коментара (1)

Следете за нови коментари с RSS

...
написан от Мануел, February 05, 2010

Бравоооо,много добро,според мен най-доброто е това на Statue of Liberty.

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар