Баскетболен Портал - www.basketball-bg.com Basketball Баскетбол

Как изпратихме Пини?

Автор Влади Лазарова, Ринг

07 January 2010

От вчера, 6 януари Пини Гершон учтиво, но категорично, ни каза, че му писна. Писна му от българщината и от генетичната ни обремененост. От мършавата ни човешка същност. Докато последните секунди безмилостно изтичат на таблото, а мачът свършва, може поне да му благодарим. За да извинение вече е късно. Благодаря, че въобще ни забеляза. Благодаря, че ни позволи да дишаме от въздуха му. Благодаря, че дойде. Че не се уплаши, че заложи името си до нашето. Нищо, че върху баскетболната карта на Европа не бихме могли да имаме дори случайна среща. Благодаря, че ни изтърпя. Благодаря и че без да го осъзнават сега, даде по нещо от себе си, остави по нещо от себе си във всеки един от баскетболистите.

Тази история е колкото тъжна, толкова и очаквано банална. Та тук дори не става дума за баскетбол. Нито за правилния избор. Дали Пини е прав, дали не е. Тук става дума за онова, което никога няма да се научим. Обречени сме! Обречени сме да зъзнем, заради празните си души, които уви, е тясно да носим дори жалко подобие на сърце. Обречени сме да се раждаме и да си отиваме от този свят без достойноство, без чувство на отговорност поне за собствените си постъпки. Обречени сме да пълзим, защото, за да вървиш изправен се иска повече от скъп костюм, тренирана усмивка и безцелни думи. Думите са без пари, а българинът обича всичко да му е на аванта. Българинът не обича някой да знае, да може и да бъде повече от него. Българинът мрази успелия. По-лесно е, отколкото да пробва да се поучи от него. Българинът не знае що е това е чест. За българина не съществува мъжка дума.

В България има поне пет милиона, които вярват, че разбират от политика. Поне четири милиона клетници, които вярват, че ритат футбол по-добре от Стоичков и Бербатов. Поне милион ще си умрат убедени, че баскетболната игра им е по-ясна от Пини Гершон. Ще се ядосват, че някак си не са разгърнали потенциала си и ще обвиняват съдбата, че ги е подминала, а са можели да спечелят не три, а 33 титли на Европа с Макаби.
Както се казва, в беда сме. Но бедстваме от векове. И Михаил Михов не е виновен, че а такъв, какъвто е. Заслужава прошка за това, че когато чете срича, а когато говори забравя бързо. Заслужава снизхождение, че само защото някои го направиха президент, си повярва. Истината е, че не може да стъпи и на малкия пръст на предшественика си. Не доведе Пини, но две години го използва за своя удобна и безплатна PR кампания. Трудното за него обаче тепърва предстои. Колосални дългове на федерацията, изнервени служители, закъсняващи заплати. Мизерия при подрастващите. Досега удобното извинение бе "скъпоструващия Гершон" и неговите прищевки. Плоско, но и вървежно оправдание. Когато са гладни, хората вярват. Почти на всичко.

Гершон си взе довиждане още през септември. Трябваше да го оставим просто да си отиде. По човешкия начин. Само с една простичка, елементарна дума благодаря. Благодарихме му по телефона. Като спряхме да си го вдигаме. Тревожен маниер на президента. И сигнал, че още утре може изведнъж да оглушее. Но не само за един ненужен трикратен европейски шампион, а за целия български баскетбол.

Коментара (1) Add Comment