| Михаил Михов: Баскетболът у нас вече е продукт |
|
|
| Автор в. Труд | |
| 22 December 2009 | |
|
- Как се отразява кризата на българския баскетбол? - Този въпрос се страхувам да го коментирам, защото в баскетбола всичко изглежда наистина много добре на фона на всичко останало. Бюджетите на клубовете са увеличени, в Националната баскетболна лига има осем стабилни отбора, с по минимум трима чужденци. Първенството е многократно по-силно от предишното. Бюджетът на федерацията е над 2,6 милиона лева. - А колко са планираните пари за федерацията за догодина? - 2,8 милиона лева. Но все още не е ясно дали държавата ще даде същите пари за баскетбол, които даде през 2009-а. Ако не бъдат увеличени, се надявам поне да не намалеят. Преди година и половина, когато бях избран за президент, тенденцията беше 70-75 % от парите на федерацията да идват от държавата, а останалото от спонсори. Сега нещата са обърнати. Около 65 % са от спонсори, от телевизионни права и от други приходи. Това донякъде гарантира стабилност на бюджета. - Голямата ви борба през тази година и половина беше... - Да наложим баскетбола като продукт, който струва нещо. Когато искахме да направим лигата, никой в клубовете не вярваше, че тя може да бъде продукт. Както и не вярваха, че българска телевизия ще плати, за да излъчва баскетболни мачове. А се оказа, че дори платиха добре (б.а. - БНТ1). Подписахме и с “Канал 3” за три години за избор на втори двубой в кръга. Това ще рече, че минимум между 80 и 100 мача на сезон ще бъдат показани. Което си е рекорд за последните години. И още нещо много важно - миналата година след края на първенството клубовете в лигата получиха по 37 000 лева - разделихме им печалбата на лигата. Това беше нечувано у нас досега. - Като станахте президент, обявихте, че ще изготвите десетгодишна програма за развитие на баскетбола. Тя е готова, но почна ли да се изпълнява? - Доста неща се направиха. Много важно е, че завършихме промяната в нормативната база и структурата на първенствата. Зададохме финансови параметри за работата на треньорите - колко се получава за работа с 12-годишни, с 14-годишни, с отбор в лигата и т.н. В лигата не можеше да играе отбор, чийто клуб няма състави в три възрасти - 16, 18 и 20 години. Сега вече трябва да има и 14-годишни. Затова в лигата не става въпрос само за пари, а и на организация. Тази структура е определяща. - А прибирането на треньорската и съдийската комисия във федерацията...? - Това е също едно от фундаменталните неща, които сме приели. Комисиите - треньорската и съдийската, вече са във федерацията. Преди бяха самостоятелни организации и треньорската примерно определяше кои ще са националните треньори. Въпреки че отговорността носеше федерацията. Сега треньорската комисия, начело с Росен Барчовски и с членове доц. Цанко Цанков, Георги Димитров, Любомир Минчев и Борислава Миндур, е много по-работеща. И изпълнява програмата на федерацията за бъдещето на българския баскетбол. - Какво става с бъдещия селекционер на мъжкия национален отбор? Докъде стигнаха преговорите ви с Пини Гершон? - Това, което последно говорихме - той има желание да остане да работи в българския баскетбол. Но вече под каква форма - още не знам. И не зная в момента кога ще стане ясно. Дали като старши треньор на националния, или като директор на всички национални отбори? Предстои ми среща с Пини в Лондон по коледните празници. Пак ще говорим по темата. Моето лично мнение и желание е да бъде старши треньор на националния тим. С други думи пряко да се занимава с отбора, без да се разсейва с други неща. - Гершон обаче сякаш е на друго мнение... - Нека кажем, че аз съм сто процента за това, което ви казах, а той е на 70 процента съгласен. В същото време го разбирам - има много ангажименти в “Макаби” - отбор с бюджет от 20 милиона долара. Там напрежението е огромно. В крайна сметка въпросът не е спешен. В средата на януари е жребият за следващите европейски квалификации, мачовете в които започват чак есента. Въпросът сега не е кога, а наистина да се намери най-добрият вариант. Смятам, че в лицето на Росен Барчовски имаме човек, който може да работи с всички национални отбори. Затова ние търсим вариант за наставник с краткосрочна цел - да ни класира за следващото европейско. - Продължавате ли да смятате, че сте способен да убедите Тодор Стойков отново да играе за националния отбор, след като той каза край? - Разговорът ми със Стойков е отворен. Ако след жребия имаме реални шансове за класиране на европейското, Тодор трябва да знае с какво точно трябва да помогне. Ако така бъдат поставени разговорите, може и да се върне. - Кое е най-важното, което може да накара българските деца по-масово да погледнат към оранжевата топка? - Първо, трябва да накараме българските деца да погледнат към спорта. Не може в училище до четвърти клас да има нещо подобно на физическо възпитание. Някакви часове, водещи се от учители, които може би нямат тази подготовка. Как да искаме тези деца след това да играят баскетбол или каквото и да е? Лятото направихме селекция на национален отбор до 12 години. Сега намалихме възрастта и селекцията започва на 10. Скоро ще тръгва от 8 години. Както и първенства дори за най-малките. Важно е да промотираме лигата и нейните мачове - децата да видят как се играе у нас. И още нещо - да е ясно на родителите какво ще се случи с малчуганите като пораснат. Ако тръгнат по пътя на спорта, как могат да се развият. Какво ще получат, ако станат страхотни играчи. Родителите трябва да знаят, че децата имат някаква перспектива в този спорт. Защото спортът вече се приема като професия. Но дори и да не станеш добър, ако си играл баскетбол достатъчно дълго, ти си формиран като комплексна личност. Вече имаме и единна програма, по която да тренират децата навсякъде. И трябва да се изпълнява безпрекословно от треньорите. Издадохме алгоритъма и го раздадохме на всички. Ден по ден, какво трябва да се прави. Който не я спазва, ще бъде санкциониран. Но това е пътят още от малки играчите да научат правилно основните умения. - Може ли баскетболът да напълни бъдещата зала в София, която ще има 16 000 места? - Мисля, че да. Особено когато играе националният отбор с някой силен съперник. За мен обаче в момента е по-важно, че успяхме да подредим баскетболната си къща. Работим с ясни правила и цели. Това няма как да не ни изведе на по-добри позиции в Европа и света, въпреки че конкуренцията в нашия спорт е смразяваща. Коментара (3)
![]() написан от BOJE BOJE, December 22, 2009
HHAHAHHAHHHAAHAH SME6NIK basketbola vinagi 6te si ostane ne produkt a bukluk v bg dokato vav federaciqta ne grumne edna bomba dokato tam sa se sabrali vsi4ki stari pomiqri !
написан от ....., December 22, 2009
баскетбола както и волейбола заминаха футбола одавна през последните години баскета отиде на 2европейски футболът на 1
написан от BOJE BOJE, December 22, 2009
E BRAVO DOKOTO DOIDE MOMENTA V KOITO GOSPODIN PRECEDATELQ NA FIBA SHTRE RE6I 4E MOJE SAS TRENIOR POMO6TNIK TRENIOR DJUJDENEC KAKTO I 5 IGRA4I DA SE IGRAE MOJE I DA SE ZEME POBEDA NA EVROPEISKO,TO NOMERA E DA SE PROIZVEJDAT IGRA4I I DA BUDE SILNO PARVENSTVOTO A NE NEKAKVI NEGRA DA SI PRAVAT STATISTIKA
Напиши коментар
Copyright 2007. All Rights Reserved. |
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Основно меню
| Начало |
| Залози |
| Новини |
| Търсене |
| Анкети |
| Форум |
| Отскок |
| Баскетболните рекорди на Гинес |
| Баскетболните Биографии |
| Чат |
| My Amazing Journey |
| Баскетболно съзвездие |
| НБЛ Класиране, резултати, статистика |
Влизане
Анкета
Кой е онлайн
В момента 116 госта онлайнКолонката на Иво
|
До скоро най-големият видео екран в света се намираше тук, в Канзас
Сити. Монтираха го на северната страна на бейзболния cтaдион нa Канзас
Сити Роялс. Екранът е шокираща гледка – внушителното, четириъгълно
стълпотворение от мегапиксели е буквално с размерите на голяма сграда, а
картината, кълна се, изглежда по-контрастна от обкръжаващата ни
действителност! Признавам, че когато ходя на мачове често забравям за
екшъна на игрището и гледам като хипнотизиран муфлон само в екрана,
които между другото е с площ 812 квадратни метра! Продължението на статията "Звезди без планети" от Иво Иванов може да прочетете тук . |









