|
 Не са много баскетболистите, които са печелили
повече от една титла с Лукойл Академик. Георги Давидов има три. Но те
вече са в историята.
Бившият баскетболен национал започна сезон 2008/2009 като състезател на
Андрезийо Бутеон във Франция, а след това премина в Лозана Баскет в
елитната швейцарска лига.
През лятото Жоро подписа с Рилски спортист, а междувременно спечели дело срещу ЦСКА, откъдето му дължаха няколко заплати.
В личен план Жоро се радва на щастливо семейство. Заедно с приятелката
си София имат две дъщери - Ния на 7 години и Карина, която скоро ще
навърши 2.
ЗА БАСКЕТБОЛА
- С какво ви привлече Рилски спортист?
- Клубът ме искаше още миналата година, но имах изгодна оферта от
Франция и предпочетох да изляза зад граница. Тази година настояваха още
по-силно, дадоха ми най-добрата оферта за момента и след разговор с
треньора реших, че мога да продължа кариерата си тук.
- Какви са амбициите на клуба този сезон?
- Всеки клуб си поставя високи цели, за мен най-важното е къде ще бъде Рилски спортист след последния мач за сезона.
- В отбора има доста чужденци. Това плюс ли е?
- И плюс, и минус. Винаги съм бил привърженик на налагането на
български играчи, но има и реалности. В момента българският баскетбол
не разполага със състезатели, които, да речем, могат да заместят
чужденците в по-добрите ни отбори. Смятам, че във всеки тим, който може
да си го позволи, трябва да има класен чужденец. Така българите могат
да растат.
- Успяхте ли да се сработите?
- Не мога да кажа, че в момента играем така, както на треньора му се иска. Сработването е процес и изисква повече време.
- Миналата година спечелихте дело срещу бившия си клуб ЦСКА заради неизплатени заплати. Тази история огорчи ли ви?
- Темата ми е изключително неприятна и не искам да я коментирам, жалко че ЦСКА вече не е в първенството, наистина много жалко!
- С какво ще запомните годините в Лукойл Академик?
- Трудно може да се обясни. Това е върхът в българския баскетбол. Щом
си там, значи имаш ниво, особено ако си българин. Така че за мен си
беше връх в кариерата, играх с много добри баскетболисти и научих много
нови неща. Общо взето, спомените ми са отлични, ако и те са доволни
поне малко от мен, ще бъда много щастлив.
- В кой отбор сте се чувствали най-добре?
- Който ме познава добре, знае отговора - ЦСКА. Оттам започна всичко в
баскетбола за мен, бях капитан няколко години, такава подкрепа от
феновете не съм получавал никъде, емоционално съм свързан с този отбор.
Не мога да не спомена и Лукойл, където постигнах най-големите си
успехи. В Рилски спортист също се чувствам отлично.
- Как се стигна до заминаването ви за Франция?
- Голяма помощ ми оказа Илия Евтимов, негова беше заслугата. После
Людмил Хаджисотиров направи връзката с Лозана Баскет в Швейцария. Дължа
голяма благодарност и на двамата.
- Когато навремето започнахте да тренирате баскетбол в родния си
град Враца, вярвахте ли, че един ден ще бъдете част от националния
отбор?
- Играех баскетбол на училищно ниво и никога не съм имал амбиции да
ставам професионален състезател. Родителите ми не бяха свързани със
спорта по никакъв начин, Враца не е баскетболен град и в началото ми
беше много трудно. При мен се забелязва очевидна липса на талант,
започнах доста късно - на 17 години, не притежавам някакви особени
физически данни и наистина трябваше да преодолявам много пъти себе си -
както физически, така и психически. Нямах такава подкрепа, каквато
получават някои момчета днес, и на фона на всичко това съм доволен от
себе си, макар че можеше и още.
- Как се озовахте в ЦСКА?
- Сестра ми тренираше волейбол. Искаха я в ЦСКА. Придружих я за
компания при подписването на договора заедно с баща ми. Спиридон Зегов
ме видя, пита ме дали искам да тренирам волейбол. Казах - не. Тогава
той ме попита дали искам да се занимавам с баскетбол, отговорих - не
знам. Той обаче се обади на Любо Николов, Бог да го прости. Пратиха ме
на Армията, хареса ме и каза в понеделник да съм със сака в общежитието
на ЦСКА. За половин ден животът ми се промени изцяло!
ЗА СЕМЕЙСТВОТО
- Имате две дъщери - Ния и Карина, какво ви дава семейството?
- С приятелката ми София сме заедно от 14 години, а от 7 имаме
семейство. Децата бяха естественото продължение на нашата връзка. След
всичките тези години разбрах, че освен любов в къщата трябва да има
много отговорност и търпение.
- Как София приема отсъствието ви от вкъщи?
- Тя разбира, че това е част от спорта, и ме подкрепя.
- Защо нямате брак, ако не е тайна?
- За нищо на света не бих й предложил! Имам по-особено мнение за брака, тя също. Но обичаме да ходим на чужди сватби.
- Какво правите, когато сте заедно?
- Довели сме до съвършенство изкуството да се караме за глупости. Ако ни остане време, излизаме с приятели.
- Имате ли някакво хоби?
- Обичам да чета, даже понякога започвам по 2-3 книги наведнъж. Обичам да бия на карти и шах. Обожавам природата.
Copyright 2007. All Rights Reserved.  |
Следете за нови коментари с RSS
