Нещо не е наред в банката. Усещам някаква яка машинация. Изчезват големи пари, Олга, и според мен става дума за вътрешна работа. Трябва да предприема нещо!" Това казал един от най-талантливите руски компютърни програмисти Олег Каун на жена си в януарска вечер на 1998. Две седмици по-късно Олег не се прибрал у дома от работата си в банката, където отговарял за компютърната защита на огромни сметки. Жена му го намерила мъртъв в тесния семеен гараж през няколко улици. Тялото му било подпряно в неестествена поза с лице към стената, дясната ръка извита зад гърба. Полицията подминала с подозрително безразличие случая, обявявайки го за отравяне с въглероден двуокис. До ден днешен синът на Олег, Саша, е убеден, че баща му е бил убит от вътрешна банкова мафия, чиито престъпления той явно е бил напът да разкрие.

Програмистът бил красив, строен и обаятелен човек с изключителен интелект и безброй приятели. Въпреки че тогава е бил едва 13-годишен, Саша все още помни колко много хора се стекли на погребението на баща му. Тази история се развила в далечния Томск, в самото ледено леговище на лютата сибирска зима. Това сурово място е толкова далеч от сухия, пустинен пек на Лас Вегас и въпреки това съдбите на Олег и Саша са някак си особено свързани с тази на един пиян 18-годишен американски войник в отпуск, който стана убиец в една майска вечер на 2005 в най-големия град на Невада.

Оръжието му било собствената му кола. В кръвта на младежа пъплела опасна амалгама от алкохол и кокаин, но той въпреки това седнал зад волана. След като развил огромна скорост, рейнджърът нахълтал в насрещното движение и се врязал в колата на Шаун и Ивон Джексън. Майка и дъщеря. 62-годишната Ивон загинала в зверската катастрофа, а Шаун оцеляла като по чудо, но натрошените й като солети кости били събирани парче по парче от хирурзите. Благодарение на тяхната намеса и 10 сложни операции тя все още ходи по майката земя, но това винаги ще й коства голямо усилие. Жестоката, нелепа смърт на майка й е оставила счупени отломъци и в душата й, но това, което я тревожи най-много, е синът й Дарнел. Шаун знае, че той е болезнено чувствителен и че новината за смъртта на Ивон ще го смаже психически. Връзката между Дарнел и баба му е особена - той е практически отгледан от нея и дължи огромна част от манталитета, характера и ценностите си именно на Ивон. Болката от смъртта й навярно ще витае и преследва Дарнел завинаги.

Вегас е толкова далеч от дъждовния навъсен Сиатъл, но историята ни ще ни отведе точно там, защото и съдбата на Ивон е странно обвързана с тази на един непознат човек. Той се казва Алън Стюарт и ако се върнем само два месеца назад, ще го видим на сиатълска улица в спокойно очакване на зелен светофар. След малко покрай него ще мине автомобил, прозорецът ще се отвори и младежът ще бъде прострелян в главата и убит на място. Без причина, без обяснение, без заподозрени. Братът на Алън, Родрик, все още не може да разбере и да повярва: кой е извергът, кое е хладнокръвното чудовище, отнело младия живот? Сиатъл е толкова далеч от небостъргачите на Чикаго, но тъгата на Родрик по загиналия му брат има неочакван съратник чак в големия град на брега на езерото Мичиган. Тук преди година нисичък младеж на име Шерон Колинс каза последно сбогом на невръстния си син, който загуби битката си с коварна болест. Крехкото му тяло бе сложено в потискащо малък ковчег и предадено на вечността и земята. Малко след погребението Шерон се качи на колата си и тръгна на 8-часов път към Лоуренс, щата Канзас: мястото, откъдето пиша тази статия и което наричам втори дом от 18 години.

Саша, Дарел, Родрик и Шерон са мои съграждани - хора, които познавам добре и чиито съдби следя от години. Те са съотборници в баскетболния отбор на Канзас, който според много хора е жертва на някакво странно, зловещо проклятие. Не вярвам в суеверия, но факт е, че почти няма човек в тима, който да не е белязан от някаква жестока трагедия. Убийства, катастрофи, болести и смърт преследват играчите и тази неумолима гоненица сякаш иска да изцеди отбора и да отнеме силите му.

Днес центърът Саша Каун е 210-сантиметрова планина от мускули. При всяко негово забиване в коша настъпват значителни промени в тектонските плочи на Северна Америка. Но въпреки невероятната си сила руският богатир се чувства безпомощен всеки път, когато извади пожълтялата снимка на баща си, която винаги носи в портмонето си. "Толкова ми липсва понякога", въздиша Саша и това, което го изтезава най-много е, че не знае истината за смъртта на баща си и че там някъде навярно все още ходят ненаказани тези, които са отнели живота му. "Още след погребението си дадох сметка, че вече аз трябва да бъда мъжът в семейството - спомня си Саша. - Наложи се да порасна много бързо - едва 13-годишен."

Гардът Шерон Колинс е добър познайник на трагедията, тъй като е израснал в едно от най-опасните гета на Чикаго. Две години преди да се прости със сина си, Шерон става свидетел на смъртта на най-добрия си приятел, застрелян от гангстери.
Но никoй не е страдал повече от добродушния и много талантлив Дарнел Джексън, чийто живот е постоянна верига от кошмари. Баща му е гръмнат от полицията в Оклахома при нелеп грабеж.
Чичо му е убит жестоко с чук от неизвестен престъпник. Двамата му най-добри приятели са застреляни от гангстерски групировки. Миналия месец братовчед му също загина в Оклахома сити. Върхът на всичко обаче бе смъртта на баба му в Лас Вегас. "Бях толкова близък с нея - спомня си Дарнел, - че сякаш живеехме в една и съща кожа."
"Не познавам друг човек на тази възраст, който да се е сблъсквал с толкова много нещастия", твърди треньорът Бил Селф.

Миналия януари Дарнел събра багажа си и напусна отбора посред нощ. Прибра се в Оклахома с идеята да изостави университета и баскетбола и да помага на безпомощната си след катастрофата майка. "Страх ме е да се върна - призна Джексън на треньора си. - Откакто отидох в Канзас, сякаш всички хора, които обичам, започнаха да умират." За щастие Селф с помощта на майка му успя да го убеди да се върне.

В този отбор сякаш има толкова тъжни истории, колкото и играчи. Миналото лято дори вечно усмихнатата звезда Брендън Ръш бе застигнат от нещастие. Дни преди да влезе в НБА, Брендън скъса коленни връзки и остана извън лигата. С малко повече от 100 000 жители Лоуренс е малък град, особено за американските стандарти. Но на баскетболната карта на света това е свято място - истински мнoгoмилионен мегаполис. Университетът е меката на този красив спорт. Първият треньор на отбора е създателят на баскетбола - доктор Джеймс Нейсмит. Той е погребан през няколко улици от дома ми, така че на гроба му винаги има свежи цветя. Много от правилата на играта, както и системите в нападение и защита, използвани днес, са създадени именно тук. Легендарният треньор Фог Алан е на практика първият баскетболен стратег и е обучил светила като Адолф Руп, Дийн Смит и много други.

Тук са започнали кариерата си светила като Уилт Чембърлейн, Джо Джо Уайт, Клайд Ловелет, Линет Уудуърд, Дени Менинг, Пол Пиърс и мн. други. Но въпреки статута си на баскетболно светилище, в продължение на 110 години Канзаският университет е преследван от необясними превратности и кошмарен късмет. Уилт Чембърлейн така и не успя да спечели титлата, загубвайки неописуем финал с три продължения срещу Северна Каролина. През 90-те години нямаше отбор с повече победи от Канзас, но в турнира "Мартенска лудост" съдбата неизменно намираше начин да ги победи. Контузии и съдийски грешки, треньорски гафове, пропуснати наказателни удари и т.н., и т.н. За толкова години прокълнатият Канзаски отбор можеше да се похвали само с две титли, докато колежи като Северна Каролина и Кентъки, които са се учили от канзаската школа, трупаха трофей след трофей. Последният голям успех бе преди 20 години когато геройствата на Дени Менинг донесоха за последен път купата в Лоуренс. Водена от малко жалка носталгия, местната телевизия често показва мачовете от далечната 1988. Тогава Канзас е изиграл първите си два мача от "Мартенската лудост" в Небраска, а третият и четвъртият в Детройт. Съдия на гледания до припадък финал бе уважаваният рефер Ед Хайтауър.

Коментара (1)

Следете за нови коментари с RSS

...
написан от Nikola Mihaylov, April 12, 2008

Neveroqtna statia na Ivo, prochetoh q na edin dyh kakto vsichki negovi statii. Momchetata sa zaslujavali pobedata poveche ot vseki drug! Neznaeh che do sega e imalo takava polichba okolo tozi otbor.

Име

Коментар

Моля въведете показаните символи

Добави коментар