Logo
Най-прокълнатият отбор възкръсна
Автор ИВО ИВАНОВ, КАНЗАС   
12 April 2008

bill-self.jpgНещо не е наред в банката. Усещам някаква яка машинация. Изчезват големи пари, Олга, и според мен става дума за вътрешна работа. Трябва да предприема нещо!" Това казал един от най-талантливите руски компютърни програмисти Олег Каун на жена си в януарска вечер на 1998. Две седмици по-късно Олег не се прибрал у дома от работата си в банката, където отговарял за компютърната защита на огромни сметки. Жена му го намерила мъртъв в тесния семеен гараж през няколко улици. Тялото му било подпряно в неестествена поза с лице към стената, дясната ръка извита зад гърба. Полицията подминала с подозрително безразличие случая, обявявайки го за отравяне с въглероден двуокис. До ден днешен синът на Олег, Саша, е убеден, че баща му е бил убит от вътрешна банкова мафия, чиито престъпления той явно е бил напът да разкрие.

Програмистът бил красив, строен и обаятелен човек с изключителен интелект и безброй приятели. Въпреки че тогава е бил едва 13-годишен, Саша все още помни колко много хора се стекли на погребението на баща му. Тази история се развила в далечния Томск, в самото ледено леговище на лютата сибирска зима. Това сурово място е толкова далеч от сухия, пустинен пек на Лас Вегас и въпреки това съдбите на Олег и Саша са някак си особено свързани с тази на един пиян 18-годишен американски войник в отпуск, който стана убиец в една майска вечер на 2005 в най-големия град на Невада.

Оръжието му било собствената му кола. В кръвта на младежа пъплела опасна амалгама от алкохол и кокаин, но той въпреки това седнал зад волана. След като развил огромна скорост, рейнджърът нахълтал в насрещното движение и се врязал в колата на Шаун и Ивон Джексън. Майка и дъщеря. 62-годишната Ивон загинала в зверската катастрофа, а Шаун оцеляла като по чудо, но натрошените й като солети кости били събирани парче по парче от хирурзите. Благодарение на тяхната намеса и 10 сложни операции тя все още ходи по майката земя, но това винаги ще й коства голямо усилие. Жестоката, нелепа смърт на майка й е оставила счупени отломъци и в душата й, но това, което я тревожи най-много, е синът й Дарнел. Шаун знае, че той е болезнено чувствителен и че новината за смъртта на Ивон ще го смаже психически. Връзката между Дарнел и баба му е особена - той е практически отгледан от нея и дължи огромна част от манталитета, характера и ценностите си именно на Ивон. Болката от смъртта й навярно ще витае и преследва Дарнел завинаги.

Вегас е толкова далеч от дъждовния навъсен Сиатъл, но историята ни ще ни отведе точно там, защото и съдбата на Ивон е странно обвързана с тази на един непознат човек. Той се казва Алън Стюарт и ако се върнем само два месеца назад, ще го видим на сиатълска улица в спокойно очакване на зелен светофар. След малко покрай него ще мине автомобил, прозорецът ще се отвори и младежът ще бъде прострелян в главата и убит на място. Без причина, без обяснение, без заподозрени. Братът на Алън, Родрик, все още не може да разбере и да повярва: кой е извергът, кое е хладнокръвното чудовище, отнело младия живот? Сиатъл е толкова далеч от небостъргачите на Чикаго, но тъгата на Родрик по загиналия му брат има неочакван съратник чак в големия град на брега на езерото Мичиган. Тук преди година нисичък младеж на име Шерон Колинс каза последно сбогом на невръстния си син, който загуби битката си с коварна болест. Крехкото му тяло бе сложено в потискащо малък ковчег и предадено на вечността и земята. Малко след погребението Шерон се качи на колата си и тръгна на 8-часов път към Лоуренс, щата Канзас: мястото, откъдето пиша тази статия и което наричам втори дом от 18 години.

darnell-jackson.jpgСаша, Дарел, Родрик и Шерон са мои съграждани - хора, които познавам добре и чиито съдби следя от години. Те са съотборници в баскетболния отбор на Канзас, който според много хора е жертва на някакво странно, зловещо проклятие. Не вярвам в суеверия, но факт е, че почти няма човек в тима, който да не е белязан от някаква жестока трагедия. Убийства, катастрофи, болести и смърт преследват играчите и тази неумолима гоненица сякаш иска да изцеди отбора и да отнеме силите му.

Днес центърът Саша Каун е 210-сантиметрова планина от мускули. При всяко негово забиване в коша настъпват значителни промени в тектонските плочи на Северна Америка. Но въпреки невероятната си сила руският богатир се чувства безпомощен всеки път, когато извади пожълтялата снимка на баща си, която винаги носи в портмонето си. "Толкова ми липсва понякога", въздиша Саша и това, което го изтезава най-много е, че не знае истината за смъртта на баща си и че там някъде навярно все още ходят ненаказани тези, които са отнели живота му. "Още след погребението си дадох сметка, че вече аз трябва да бъда мъжът в семейството - спомня си Саша. - Наложи се да порасна много бързо - едва 13-годишен."

Гардът Шерон Колинс е добър познайник на трагедията, тъй като е израснал в едно от най-опасните гета на Чикаго. Две години преди да се прости със сина си, Шерон става свидетел на смъртта на най-добрия си приятел, застрелян от гангстери.
Но никoй не е страдал повече от добродушния и много талантлив Дарнел Джексън, чийто живот е постоянна верига от кошмари. Баща му е гръмнат от полицията в Оклахома при нелеп грабеж.
Чичо му е убит жестоко с чук от неизвестен престъпник. Двамата му най-добри приятели са застреляни от гангстерски групировки. Миналия месец братовчед му също загина в Оклахома сити. Върхът на всичко обаче бе смъртта на баба му в Лас Вегас. "Бях толкова близък с нея - спомня си Дарнел, - че сякаш живеехме в една и съща кожа."
"Не познавам друг човек на тази възраст, който да се е сблъсквал с толкова много нещастия", твърди треньорът Бил Селф.

Миналия януари Дарнел събра багажа си и напусна отбора посред нощ. Прибра се в Оклахома с идеята да изостави университета и баскетбола и да помага на безпомощната си след катастрофата майка. "Страх ме е да се върна - призна Джексън на треньора си. - Откакто отидох в Канзас, сякаш всички хора, които обичам, започнаха да умират." За щастие Селф с помощта на майка му успя да го убеди да се върне.

В този отбор сякаш има толкова тъжни истории, колкото и играчи. Миналото лято дори вечно усмихнатата звезда Брендън Ръш бе застигнат от нещастие. Дни преди да влезе в НБА, Брендън скъса коленни връзки и остана извън лигата. С малко повече от 100 000 жители Лоуренс е малък град, особено за американските стандарти. Но на баскетболната карта на света това е свято място - истински мнoгoмилионен мегаполис. Университетът е меката на този красив спорт. Първият треньор на отбора е създателят на баскетбола - доктор Джеймс Нейсмит. Той е погребан през няколко улици от дома ми, така че на гроба му винаги има свежи цветя. Много от правилата на играта, както и системите в нападение и защита, използвани днес, са създадени именно тук. Легендарният треньор Фог Алан е на практика първият баскетболен стратег и е обучил светила като Адолф Руп, Дийн Смит и много други.

Тук са започнали кариерата си светила като Уилт Чембърлейн, Джо Джо Уайт, Клайд Ловелет, Линет Уудуърд, Дени Менинг, Пол Пиърс и мн. други. Но въпреки статута си на баскетболно светилище, в продължение на 110 години Канзаският университет е преследван от необясними превратности и кошмарен късмет. Уилт Чембърлейн така и не успя да спечели титлата, загубвайки неописуем финал с три продължения срещу Северна Каролина. През 90-те години нямаше отбор с повече победи от Канзас, но в турнира "Мартенска лудост" съдбата неизменно намираше начин да ги победи. Контузии и съдийски грешки, треньорски гафове, пропуснати наказателни удари и т.н., и т.н. За толкова години прокълнатият Канзаски отбор можеше да се похвали само с две титли, докато колежи като Северна Каролина и Кентъки, които са се учили от канзаската школа, трупаха трофей след трофей. Последният голям успех бе преди 20 години когато геройствата на Дени Менинг донесоха за последен път купата в Лоуренс. Водена от малко жалка носталгия, местната телевизия често показва мачовете от далечната 1988. Тогава Канзас е изиграл първите си два мача от "Мартенската лудост" в Небраска, а третият и четвъртият в Детройт. Съдия на гледания до припадък финал бе уважаваният рефер Ед Хайтауър.


Както винаги и тази година Канзас бе неудържим през редовния сезон. Въпросът бе какво ще стане, когато дойде прословутият непредвидим турнир. За разлика от друг път обаче около този изстрадал отбор витаеше особено усещане. Не на отчаяние, а на абсолютна неуязвимост. Вместо да сломят състава, всички нещастия, кошмари и лични трагедии сякаш бяха сближили играчите. От началото до края на сезона нямаше по-добър отбор в Америка. Имаше по-добри играчи, но не и по-добър отбор. Сред тези момчета нямаше капка егоизъм или желание за самоизява. Нямаше център на внимание, нямаше я даже думата "аз". Когато разбирателството се пренесе между двата коша, играта става много, много красива. "В този отбор всички сме като братя - заяви наскоро Ръсел Робинсън. - Падне ли някой, всички го вдигаме на крака."

Казват, че най-хубавата поезия, музика и изкуство се раждат във времена на бедност и болка.
Най-искреното сърце е разбитото. Най-изобретателната душа е ранената. Най-силната стомана е калената. Може би затова Канзас премина като валяк през първите три кръга. В четвъртия мач отборът оцеля срещу сърцатите Дейвидсън благодарение на невероятната игра на Саша Каун. Полуфиналът ги сблъска с фаворитите от Северна Каролина, водени от бившия треньор на Канзас Рой Уилямс. Две минути преди началото на мача Родрик Стюърт счупи ужасяващо капачката на коляното си по време на загрявката. Канзас реагира, побеждавайки с 20 точки.

На финала, за който ще се говори с години, отборът се изправи срещу Мемфис - поредния фаворит, воден от треньор, научил занаята си в Канзас. Малкo преди края на този двубой играчите на Канзас се взираха в бездънна пропаст. Мрачна баскетболна бездна, направена от точки и секунди. Оставаха две минути и моите мнoгoстрадални приятели падаха с 9 точки. В историята на турнира никoй не бе преодолявал подобен дефицит. Но тези момчета са омесени от особено тесто. Те са свикнали да гледат в празни, студени пространства, издълбани от далеч по-жестоки нещастия. Девет точки и 120 секунди са нищо за хора като Саша, Дарнел или Шерон. И ето че съдбата започва да разтяга гримасата си в усмивка
Забелязахте ли, момчета, казва тя, че първите ви два мача бяха в Небраска, а третият и четвъртият в Детройт. Давате ли си сметка, че тази година шампионът от 1988 Дени Менинг е на скамейката ви като помощник-треньор и я вижте: даже старият рефер Ед Хайтауер е съдия на мача! И така едно по едно започват да се нижат чудо след чудо. Открадната топка от Колинс и мълниеносна тройка. Изпуснати фалове на Мемфис. Грешка след грешка на противника. Някак си дефицитът е стопен на 3 точки и ето че остават още само 10 секунди. Шерон Колинс прелита като позитрон през игрището - толкова бърз, че Мемфис не успява да го фаулира. В хаоса топката попада у Марио Чалмърс фронтално срещу коша зад линията за тройката. Две секунди до края и времето внезапно забавя ход. Гардът излита на забавен кадър високо, обръщайки тялото си към коша във въздуха. Топката се отделя от пръстите му, минавайки на милиметри от ръцете на защитниците, и поема в плавна, елегантна парабола към целта си.

Но вече няма напрежение, защото тези, които са играли или поне гледали баскетбол, знаят изхода от този изстрел още в момента, в който оранжевото кълбо напуска послушно възглавничките на пръстите. Знаят, че този кадифен обратен фалц на топката е прекалено перфектен. Знаят, че това движение на китката са го виждали в учебниците. Знаят, че топката е влязла в красива, висока дъга и вече за никого няма съмнение, че в края на тази дъга има кош и в нея като че ли са събрани за изхвърляне всички болки, разочарования и кошмари на един отбор, който най-после ще се раздели с проклятието си. В този ден нямаше сила на този свят, която да може да сломи Канзас. Честита трета титла, скъпи приятели! Едва ли има други на този свят, които да я заслужават повече.

Коментара (1)Add Comment
...
написан от Nikola Mihaylov, April 12, 2008
Neveroqtna statia na Ivo, prochetoh q na edin dyh kakto vsichki negovi statii. Momchetata sa zaslujavali pobedata poveche ot vseki drug! Neznaeh che do sega e imalo takava polichba okolo tozi otbor. smilies/cry.gif

Напиши коментар
quote
bold
italicize
underline
strike
url
image
quote
quote
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley

security code
Моля въведете показаните символи


Copyright 2007. All Rights Reserved.
busy
Последна промяна ( 14 April 2008 )
 
< Предишна   Следваща >

Влизане






Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Анкета

Какво мислите за нещата, които се случиха около ЦСКА в последните месеци ?
 

Кой е онлайн

В момента 4 госта онлайн

Новинки

Наричаха го Пистолетът. Пистолетът Пийт. Никога не е имало и няма да има друг като него. Казват, че който го е видял на живо никога не го е забравил. Легендите говорят за лудешкият му, непредвидим танц на игрището, магьосоничествата с топката, поразяващата ръка, веещата се върху главата му грива. Меджик Джонсън, Айзея Томас, Стив Неш и дори виртуозите от Харлем Глоубтротърс признават че са се учили от него и са попивали всяко негово движение. Прекарвал съм часове с видео архивите на Пистъл, слушал съм гласът му с провлачения южняшки акцент, гледал съм до припадък движенията му в прословутия му видео учебник. Но кой знае защо образът с който ще го запомня завинаги е голямата чернобяла снимка, която напълни първите страници на вестниците през 1988, на сутринта след смъртта му. “Вълшебникът е мъртъв!” тръбяха медиите. - "Наричаха го Пистолетът", от Иво Иванов. Продължението може да проследите тук.

 

Партньори


Online Sports Betting at BetUS - Bulgaria's favorite Sportsbook for basketball betting and nba odds and lines.



bulgarianbasket.com

http://www.probasket.bg




Poker

Теми от форума

© 2004-2008 www.Basketball-Bg.com powered by SMG