www.Basketball-Bg.com - Циркът с клуба на армейцитe

Циркът с клуба на армейцитe

Автор Деян Веселинов, Телевизия "Ринг"

04 April 2008

Цирк с клуба на армейците. Това се случва вече месеци в баскетболния ЦСКА. Преди около 20 дни след поредната издънка на отбора (загуба от Левски с 42 точки разлика) си позволих кратък коментар в предаването "Център". Той завърши така: "Господин Стерианополус, господин Барчовски, Благодарим ви, че спасихте ЦСКА миналото лято! Но ако нямате възможностите или качествата да изведете отбора напред, направете си ясна равносметка и насочете усилията си в това да намерите някой, който може!" И понеже тогава не вярвах, че нещата могат да бъдат още по-лоши, сега гледайки прогресиращата трагедия в червения клуб съм предизвикан отново да засегна някои актуални теми.

Вчера БК ЦСКА обяви, че се разделя с Людмил Хаджисотиров – Удо и търси начин да направи същото с контузения Майк Хендерсън. Без обявяване на мотиви, без обяснения...Иначе ден по-рано (след поредната загуба от Рилски спортист в София) ни бе казано, че всичко в отбора е нормално... "В ЦСКА икономически проблеми няма. Ние плащаме по-често, отколкото го правят в ЦСКА (Москва), Олимпиакос, Барселона и Панатинайкос". Слушайки тази откровена ЛЪЖА ми идваше още на момента да се впусна в най-малкото словесен спор с гръцкия бос. Дали защото прекарах 7 години в малката заличка на стадион "Българска армия", или просто защото не обичам, когато чужди псевдо-бизнесмени си правят експерименти с българския спорт. Както и да е. Истината е, че в ЦСКА освен Георги Давидов, Людмил Хаджисотиров и Тони Дечев, през месеците от миналото лято насам никой друг не знае какво точно прави в този клуб. Да добавим и Христо Николов – Гларуса, който въпреки че в баскетболно отношение на моменти се лута и търси себе си, не може да бъде обвиняван в липса на желание или талант. И докато Давидов и Удо са единствените мислещи и опитни играчи в тима, а Тони Дечев се справя отлично с една задача, подценявана в България през годините – скаутинга, то какво видяхме от останалите хора в тима. Собственик/президент/спонсор или какъвто там е Стерианопулос, който НЯМА пари и май единственото му полезно действие след спасяването на отбора е рекламата, която получи фирмата му, заставайки гордо до името на ЦСКА (б.а. клубът бе пререгистриран официално в БФБ с името ЦСКА Интерлоджик). За справка на екипите на баскетболистите присъства логото на въпросната фирма, но не и емблемата на ЦСКА.

Росен Барчовски – според някои заслужава паметник, според други уволнение. Да погледнем фактите: Росен се опитваше да спаси отбора, да търси финанси, да тренира тима, да организира клуба, да си води мачовете, да се кара все по-често на съдиите и да се занимава с хиляди други неща, които не са сред задълженията на старши-треньора в един клуб. Равносметката обаче е следната – нито клубът е организиран нормално, нито отборът играе добре, да не говорим, че до края на сезона очевидно предстоят още няколко мача на разочарованието...Със или без голям бюджет ЦСКА си позволи трима американци тази година, прие на кратък гастрол Бойко Младенов, разполага с играчи преминали през националния тим и обещаващи юноши, така че не е коректно да се търсят оправдания само с липсата на потенциал в състава. Без никакви намеци, без никакви пропаганди...

Останаха и десетина баскетболисти, които не споменахме. Две групи – наплашени младоци и атрактивни (за дамите в студентски град) чужденци. Да започнем отзад напред - един от тези симпатяги преди седмица разказваше колко е "cool" в България и макар че му бавят заплатата е успял да се "сближи" с 15 българки за 2 месеца...А в същото време "пилеше" ринга в зала "Христо Ботев" от какви ли не позиции и се чудеше кой е неговия човек в защита...С парите, каквито бяха дадени за подобни играчи, момчета като Александър Груев например щяха да оставят сърцето си на паркета и щяха да са не по-малко полезни...И тук е момента да кажем две думи за наплашените младоци между 17 и 21 години в състава. От какво ви е страх, бе момчета!? Да носиш екипа на ЦСКА и да играеш в мъжкия тим на 18 е нещо, за което хиляди мечтаят. Цветков, Маринчешки, Томов, Пасков, възползвайте се от шанса – таланта ви е неоспорим стига и вие да повярвате в себе си и да излезете горди и смели – така както правят онези останали мазохисти, наречени баскетболните фенове на ЦСКА.

И тъй като очевидно странностите в БК ЦСКА се оказаха неизчерпаеми, наглостта и лъжите на някои хора също, както и безизходицата на други, то и аз мисля упорито да си повторя онези няколко реда: "Господин Стерианополус, господин Барчовски, Благодарим ви, че спасихте ЦСКА миналото лято! Но ако нямате възможностите или качествата да изведете отбора напред, направете си ясна равносметка и насочете усилията си в това да намерите някой, който може!"

Коментара (0) Add Comment

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

< Предишна		Следваща >

[назад]

Основно меню

Потребителска галерия

Отскок

Рекордите на Гинес

Влизане

RSS

Анкета

Какво мислите за нещата, които се случиха около ЦСКА в последните месеци ?

	Недопустимо е с такова безобразие да се ръководи отбор
	Всичко е нормално и не е редно да се вдига толкова шум
	Стерянуполус и Прелевич трябва да напуснат отбора

Кой е онлайн

В момента 3 госта онлайн

Новинки

Наричаха го Пистолетът. Пистолетът Пийт. Никога не е имало и няма да има друг като него. Казват, че който го е видял на живо никога не го е забравил. Легендите говорят за лудешкият му, непредвидим танц на игрището, магьосоничествата с топката, поразяващата ръка, веещата се върху главата му грива. Меджик Джонсън, Айзея Томас, Стив Неш и дори виртуозите от Харлем Глоубтротърс признават че са се учили от него и са попивали всяко негово движение. Прекарвал съм часове с видео архивите на Пистъл, слушал съм гласът му с провлачения южняшки акцент, гледал съм до припадък движенията му в прословутия му видео учебник. Но кой знае защо образът с който ще го запомня завинаги е голямата чернобяла снимка, която напълни първите страници на вестниците през 1988, на сутринта след смъртта му. “Вълшебникът е мъртъв!” тръбяха медиите. - "Наричаха го Пистолетът", от Иво Иванов. Продължението може да проследите тук.