Старши-треньор: Събин Маринов

Изпълнителен директор: Георги Димов

Президент: Манчо Марков

Старши-треньор: Дарин Великов

Помощник: Тихомир Милев

Физиотерапевт: Николай Тончев

Президент: Цветан Антов

Уеб сайт: www.Spartak-basket.com

 - Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Карон Бътлър: Най-голямоте препятствие, което преодолях беше, когато бях отхвърлян, защото минах през толкова много до този момент и имаше през още много да преминавам. По онова време нямах нинкви насоки. Майка ми работеше на две места а двамата ми чичовци, на които се възхищавах бяха хванати защото продаваха наркотици по улиците. Те бяха мой идоли и аз просто се опитвах да живея по начина по който те го правеха и така те ме хванаха. Така че това беше най-голямото препядствие, което преодолях.......излизането.

- Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Ренди Фой: Предполагам, че сега всеки в Съединените щати основно знае историята за мойте родители. Някой от най-трудните неща през които трябваше да премина когато бях по-млад беше просто да преодолея трудностите. Аз щях да бъда винаги там с мойта баба, леля или чичо и щях виждам всички останали със свойте майки и бащи. Тогава не се замислях много, но когато се замислям отново върху това си мисля "Ако те бяха тук, колко различно щеше да бъде".

- Обясни какво стана докато беше дете и колко трудно беше.
Ренди Фой: Мисля че бях около три годишен, когато моят баща загина в мотециклетен инцидент и около шест месеца по-късно майка ми изчезна. Тогава аз се преместих с моята баба. И основно аз се местех напред, назад между баби и лели и чичовци и всъщност си стоях в квартала, но ходих напред, назад между семейството ми.

 - Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Антуан Джеймисън: Мисля че успях да преодолея това препятствие. Беше изцяло умствена нагласа, че съм качествен играч за НБА, и че имах талант да играя в НБА. Веднъж успях умствено да повярвам в себе си, знаех че беше невероятна възможност за мен да бъда в НБА, да бъда играч в НБА.

- Имали ли сте съвет, който ви беше даден но го смятахте за практически непреодолим?
Антуан Джеймисън: Мисля че понеже играех в Северна Каролина, треньор Смит винаги ми даваше най-добрите съвети. Той знаеше, че аз исках да съм професионален атлет но ми казваше, че най-важното е да бъдеш голям човек, също да бъда по-добър човек, за да бъда по-добър играч. Ако направех тези неща той щеше да ми гарантира, че ще бъда специален играч. Цялата негова философия беше свързана с играта на терена.

Най-ценния съвет, който получих беше да продължавам да работя над себе си, без значение за колко добър се мислиш, винаги има нещо за подобряване. Всяка година трябва да добавяте нещо към играта си. За мен беше просто работа върху нещата, които ги умеех но ги подобрявах, също и подобрявах слабостите си също.

 - Кое е най-голямото препятствие, което преодоляхте за да стигнете до NBA?
Джермейн О'Нийл: Мисля че беше предимно от психологически аспект, защото очевидно идвайки от гимназията, НБА беше голяма промяна. Но само умствения аспект беше най-трудното препядствие, през което трябваше да мина, да бъда на хиляди мили далеч от дома. Условията баха много, много различни. Начина на живот беше много много различен. Идвайки от ситуация, когато бях в гимназия, където играеш всяка минута от всеки мач, всеки All-Star game, за да стигнеш до ситуация, в която си четвъртия най-добър играч на твоята позиция... това беше огромно признание. Това беше проверка на реалността за мен. Това беше едно от нещата, с които трябваше да се справя.